Надвесих се над леглото, но откъслечните звуци не ми говореха нищо. Стори ми се, че долових думата „хенд“, но в каква връзка бе използвана, не можех да кажа. Тя отново бе произнесена и този път дочух и друга дума, думата „арго“. Зяпнах от почуда, когато думите се подредиха в паметта ми и придобиха смисъл.
— Ларго на Хендел? — попитах аз.
Клепачите на китаеца премигаха бързо-бързо, сякаш бе съгласен с това и той добави още една италианска дума, думата „carrozza“. Още две-три думи на италиански бяха прошепнати в ухото ми, след което той падна рязко назад.
Докторът ме избута настрана. Всичко бе свършено. Човекът бе мъртъв.
Излязох отново на чист въздух, слисан до немай-къде.
„Ларго на Хендел“ и „carrozza“. Ако добре си спомням, carrozza означаваше карета. Какво ли може да е значението, което се крие зад тези прости думи? Човекът беше китаец, а не италианец, защо трябваше да говори на италиански? Не ще и дума, че ако той наистина беше прислужникът на Ингълс, той трябваше да знае английски. Цялата работа бе безкрайно загадъчна. Блъсках си главата над нея по целия път до вкъщи. О, само да беше тук Поаро, той щеше светкавично да реши проблема с гения на своя ум!
Отключих външната врата със секретния си ключ и бавно се заизкачвах към стаята си. На масата лежеше едно писмо и аз разкъсах небрежно плика. Но след минута се вцепених и не можех да мръдна от мястото си, докато четях.
Това бе съобщение от една адвокатска фирма.
Драги сър (казваше то), както бе наредено от покойния ни клиент, мосю Еркюл Поаро, ние ви изпращаме приложеното писмо. Това писмо бе поверено в нашите ръце седмица преди неговата кончина с нареждането то да ви бъде изпратено на определена дата след неговата смърт.
Известно време аз въртях приложеното послание в ръцете си. То беше, без съмнение, от Поаро. Този почерк, до болка познат, не можеше да бъде объркан. С натежало сърце, но и с известно нетърпение, аз разкъсах малкия плик:
Mon cher ami (започваше то), когато получите това, аз няма да бъда между живите. Не ронете сълзи за мен, а изпълнете нарежданията ми. Веднага щом получите това, се върнете в Южна Америка. Не бъдете толкова вироглав. Не са сантиментални причините, поради които ви моля да предприемете това пътуване. То е необходимо. То е част от плана на Еркюл Поаро. Повече не е нужно да казвам, не и на човек, който има проницателния ум на моя приятел Хейстингс.
Приемете моите поздрави, приятелю мой, от отвъдното.
Четях и препрочитах тези смайващи редове. Едно нещо бе очевидно. Удивителният Поаро бе така добре предвидил всичко, че дори и собствената му смърт не можеше да наруши последователността на неговия план! На мен ми бе отредено да бъда действащата фигура, а той — ръководещият гений. Без съмнение отвъд океана аз щях да намеря пълен комплект инструкции, които да ме чакат. Междувременно моите врагове, убедени, че съм се подчинил на тяхното предупреждение, ще престанат да си блъскат главата заради мен. В даден момент аз можех да се върна неочаквано и да внеса хаос в техните редици.
Сега нямаше нищо, което да възпрепятства моето незабавно заминаване. Изпратих телеграми, купих си билет и една седмица по-късно се качих на Ансония, на път за Буенос Айрес.
Малко след като параходът се отдели от кея, един стюард ми донесе малка бележка. Била му дадена, обясни той, от един едър джентълмен с кожено палто, който слязъл последен от кораба, непосредствено преди да вдигнат мостчето.
Отворих плика. Съобщението бе кратко и ясно. „Постъпвате разумно“, се казваше в него. Бе подписано с една голяма цифра „4“.
Позволих си да се усмихна вътрешно!
Морето не беше много бурно. Задоволих се с една сносна вечеря, съставих си мнение за болшинството от пасажерите и изиграх няколко партии бридж. След това си легнах и заспах непробудно, както правя винаги, когато съм на борда на кораб.
Бях събуден от чувството, че непрекъснато ме разтърсват. Замаян и объркан, видях, че над мен се беше надвесил един от корабните офицери. Тон въздъхна с облекчение, когато се изправих в леглото.
— Благодаря на Бога, че най-сетне успях да ви събудя. Мислех си, че това ще продължи безкрайно. Винаги ли спите така?