— Въобще не съм известен, страхувам се — каза младият мъж, като се засмя с приятен глас.
— Трябваше да кажа, че сте известен на хората от бранша. Повечето от приятелите и познатите на капитан Харви го считат за приятен, но безмозъчен млад мъж — посветен единствено на фокстрота или каквото му бе името на този танц.
И двамата се засмяхме.
— Е, на работа — каза Поаро. — Вие сте на мнение, че времето е дошло, значи?
— Сигурни сме в това, сър. Вчера Китай затвори границите си и прие курс на политическа изолация. Какво става там, никой не знае. Никакви новини, радио или нещо друго — пълно прекъсване на всякакви връзки — и мълчание!
— Ли Чанг Йен е показал на какво е способен. А другите?
— Преди седмица Ейб Райлънд пристигна в Англия и вчера замина за континента.
— А мадам Оливие?
— Мадам Оливие напусна Париж снощи.
— За Италия?
— За Италия, сър. Доколкото можем да преценим, те и двамата са се отправили към курорта, който посочихте — макар че как сте узнали…
— Тук заслугата не е моя. Това бе дело на Хейстингс Той не показва външно интелекта си, разбирате ли, но за него няма никакви скрити тайни.
Харви ме погледна с подобаващо признание и аз се почувствах доста неудобно.
— Всичко върви по план, тогава — каза Поаро. Сега той бе блед и напълно сериозен. — Часът удари. Направено ли е всичко необходимо?
— Всичко, което наредихте, е изпълнено. Правителствата на Италия, франция и Англия ви подкрепят и работят в пълна съгласуваност помежду си.
— Това е, всъщност, една нова Антанта — отбеляза сухо Поаро. — Радвам се, че Дежардьо се убеди накрая. Eh bien, тогава, да започваме — или по-скоро, аз ще започна. Вие, Хейстингс, ще останете тук — да, умолявам ви. Повярвайте, приятелю, говоря сериозно.
Аз му повярвах, но нямах и най-малкото намерение да се съглася да бъда оставен тук по такъв начин. Спорът ни бе кратък, но решителен.
Едва когато бяхме във влака и се носехме бързо към Париж, той ми призна, че тайничко се радвал на моето решение.
— Защото вие имате роля, Хейстингс, която трябва да изиграете. Важна роля! Без вас аз бих могъл и да се проваля. Въпреки това сметнах за свой дълг да ви накарам да останете…
— Значи е опасно?
— Mon ami, винаги има опасност, щом се появи „Великата Четворка“.
След като пристигнахме в Париж, ние отидохме с кола до Гар дьо Лес и Поаро най-накрая обяви целта на нашето пътуване. Отивахме в Болцано и италианския Тирол.
Харви бе слязъл за малко от вагона и аз се възползвах от отсъствието му, за да попитам Поаро защо каза, че откриването на мястото на срещата е мое дело.
— Защото е така, приятелю мой. Нямам представа как Ингълс е успял да се добере до информацията, но той го е направил и ни я изпрати по прислужника си. Отиваме, mon ami, при езерото Карерзее, новото италианско име на което е Лаго ди Кароца. Разбирате ли сега какво са означавали вашето „Cara Zia“, както и „Carozza“ и „Largo“. „Хендел“ е било плод на вашето въображение. Вероятно китаецът е искал да каже, че информацията идва от „ръката“ на мистър Ингълс и това ви е накарало да направите тази верига от асоциации.
— Карерзее? — попитах аз. — Никога не съм чувал за него.
— Винаги съм казвал, че вие англичаните не познавате географията. Всъщност това е един известен и много красив летен курорт на хиляда метра надморска височина в сърцето на Доломитите.
— И точно на това затънтено място „Великата Четворка“ ще проведат срещата си?
— По-точно ще е ако кажем, че тук е тяхната главна квартира. Сигналът вече е даден и тяхното намерение сега е да изчезнат от света и да започват да издават заповеди от планинската си крепост. Аз направих проучвания — там има много каменни кариери, както и рудници за добив на различни минерали, а компанията, която ги притежава — на пръв поглед малка италианска фирма — в действителност се управлява от Ейб Райлънд. Готов съм да се закълна, че там, в сърцето на планината, е изкопано едно огромно подземно убежище, тайно и недостъпно. Оттам водачите на организацията ще изпратят по радиото своите заповеди до техните последователи, които са с хиляди във всяка една държава. И от тези канари в Доломитите ще се появят новите диктатори на света. Тоест — щяха да се появят, ако не беше Еркюл Поаро.
— Сериозно ли вярвате на всичко това, Поаро? Какво ще кажете тогава за военните и политическите структури и механизми на нашата цивилизация?