Оберкелнерът се приближи и поднесе извиненията си с гръмовит глас.
След малко, когато провинилият се сервитьор ни сервираше супата, Поаро го заговори.
— Неприятен инцидент. Но не беше по ваша вина.
— Мосю е видял това? Не, наистина не бях виновен. Джентълменът почти скочи от стола си — помислих, че получава някаква криза. Не можах да избягна сблъсъка.
Видях как очите на Поаро светеха със зелената светлина, която така добре познавах и след като сервитьорът си замина, той ми каза с нисък глас:
— Виждате ли, Хейстингс, ефекта от Еркюл Поаро — в плът и кръв?
— Мислите…
Нямах време да продължа. Усетих ръката на Поаро върху коляното си, докато той шепнеше развълнувано:
— Вижте, Хейстингс. Вижте как мачка хляба! Номер Четири!
И наистина човекът на съседната маса с необичайно пребледняло лице мачкаше със залък хляб трохите по масата, без ни най-малко да съзнава действието си.
Внимателно го разучавах. Пълното му лице, гладко обръснато и подпухнало, бе с нездрава пепелява бледост, с големи торбички под очите и дълбоки бръчки, които тръгваха от носа и стигаха до ъгълчетата на устата му.
Възрастта му можеше да бъде всякаква между тридесет и пет и четиридесет и пет. Нямаше нито една черта, с която да прилича на някоя от личностите, в които Номер Четири се бе превъплъщавал. Наистина ако не беше номерът му с хляба, аз охотно бих се закълнал, че човекът, който седеше на съседната маса, е личност, която никога не съм виждал преди.
— Той ви позна — изшептях аз. — Не трябваше да слизате долу.
— Великолепни ми Хейстингс, аз се преструвах на умрял три месеца единствено с тази цел.
— Да стреснете Номер Четири?
— Да го стресна така, че той да действа веднага или въобще да не действа. А ние имаме и едно голямо преимущество — той не знае, че сме го разпознали и смята, че е в безопасност под новата си дегизировка. Как благославям аз Флоси Монро за това, че ни каза за този негов малък навик.
— Какво ще стане сега? — попитах аз.
— Какво ще стане ли? Той разпознава единствения човек, от когото се страхува, който като по чудо е възкръснал от мъртвите и то точно когато плановете на „Великата Четворка“ са пред осъществяване. Мадам Оливие и Ейб Райлънд обядваха тук днес и се предполага, че са заминали за Кортина. Само ние знаем, че те са се оттеглили в скривалището си. До каква степен сме вътре в нещата? Точно това се пита Номер Четири в тази минута. Той не смее да поема никакви рискове. Аз трябва да бъда спрян на всяка цена. Eh, bien, нека се опита да спре Еркюл Поаро. Готов съм да го посрещна.
Когато той спря да говори, мъжът от съседната маса стана и излезе навън.
— Отиде да даде своите малки разпореждания — каза невъзмутимо Поаро. — Да пием ли кафето си на терасата, приятелю мой? Ще бъде по-приятно, мисля. Само ще се кача да си взема палтото.
Излязох на терасата малко разтревожен. Самоувереността на Поаро не ме успокои напълно. Стига обаче да си отваряхме очите на четири, нищо не можеше да ни се случи. Реших да продължавам да бъда нащрек.
Трябваше да изминат цели пет минути, преди Поаро да се върне. Той бе взел обичайните си предпазни мерки срещу настиване и се бе омотал до ушите с шала си. Седна до мен и засърба кафето си с вид на познавач.
— Само в Англия кафето е така отвратително — отбеляза той. — На континента знаят колко важно е за храносмилането то да бъде добре направено.
Тъкмо бе свършил да говори, когато човекът от съседната маса се появи внезапно на терасата. Без никакво колебание той се приближи и придърпа трети стол към нашата маса.
— Надявам се, че нямате нищо против, ако седна на вашата маса — каза той на английски.
— Ни най-малко, мосю — каза Поаро.
Обзе ме голямо безпокойство. Вярно че седяхме на терасата на хотела и около нас имаше хора, но въпреки това нещо ме тревожеше отвътре. Усещах присъствието на опасност.
Междувременно Номер Четири бърбореше по един напълно естествен начин. Изглеждаше невъзможно да се повярва, че той може да бъде нещо друго, освен един истински турист. Той описваше екскурзии и разходки с кола и даваше вид, че е голям познавач на околността.
Той извади лула от джоба си и започна да я пали. Поаро измъкна табакерата с малките си цигари. Тъкмо бе поставил една между устните си, когато непознатият се наведе напред с клечка кибрит.