— Дами и господа, пожелавам ви приятна вечер — каза тихо Поаро.
Нещо неочаквано, нещо, което не бях подготвен да чуя в гласа му, ме накара да го погледна. Той изглеждаше напълно спокоен. Въпреки това имаше нещо във външния му вид, което бе различно.
Зад гърба ни се разлюляха завеси и от тях излезе графиня Вера Росакоф.
— А! — каза Номер Четири — Нашият ценен и верен адютант. Един ваш стар приятел е тук, моя скъпа лейди.
Графинята се завъртя с обичайната си стремителност.
— Боже мой! — извика тя. — Та това е малкият човек! Той сякаш има девет живота като котка! О, малки човече, малки човече! Защо се забъркахте във всичко това?
— Мадам — каза Поаро с поклон, — аз, както и великият Наполеон, съм предводител на големите батальони.
Докато той говореше, видях как в очите й се появи сянка на съмнение и в същия момент аз открих истината, която подсъзнателно бях доловил.
Мъжът до мен не беше Еркюл Поаро.
Той много, извънредно много приличаше на него. Същата яйцевидна глава, същата важно крачеща, леко закръглена фигура. Но гласът бе различен, очите, вместо зелени, бяха черни, а и мустаците — онези прочути мустаци…
Разсъжденията ми бяха прекъснати от гласа на графинята. Тя пристъпи напред, а гласът й звънтеше от възбуда.
— Били сте измамени. Този човек не е Еркюл Поаро!
Номер Четири възкликна скептично, но графинята се наведе напред и дръпна мустаците на Поаро. Те останаха в ръката й и тогава истината стана очевидна, тъй като горната устна на този човек бе загрозена от малък белег, който напълно променяше изражението на лицето.
— Не е Еркюл Поаро — измърмори Номер Четири. — Но кой може да е той тогава?
— Аз знам — извиках внезапно аз и след това замръзнах, уплашен, че съм развалил всичко.
Но човекът, когото все още ще наричам Поаро, се бе обърнал мен окуражително.
— Кажете го, ако желаете. Сега е без значение. Номерът успя.
— Това е Ахил Поаро — казах бавно аз. — Братът-близнак на Еркюл Поаро.
— Невъзможно — каза остро Райлънд, но увереността му бе разклатена.
— Планът на Еркюл постигна пълен успех — каза спокойно Ахил.
Номер Четири скочи напред. Гласът му беше груб и заплашителен.
— Пълен успех, така ли? — изръмжа той. — Не съзнавате ли, че преди да са изминали и няколко минути, ще бъдете мъртъв — мъртъв?
— Да — каза тържествено Ахил. — Съзнавам това. Вие сте този, който не съзнава, че човек може да пожертва живота си, за да възтържествува правдата. Има хора, които дадоха живота си за свободата на своите отечества през войната. По същия начин аз съм готов да отдам своя за спасението на света.
Точно тогава ми мина през ум, че макар да бих готов с чиста съвест да отдам живота си, можеше поне да бъда попитан за това. После си спомних как Поаро настояваше да остана в Спа и се успокоих.
— И какво ще спечели светът от вашата саможертва? — попита язвително Райлънд.
— Виждам, че не можете да проумеете истинската дълбочина на плана на Поаро. Първо, вашето скривалище е известно от няколко месеца насам и на практика всички посетители, служители на котела и тем подобни са детективи или хора от тайните служби. Около цялата планина е опънат кордон. Колкото и изхода да има вашето скривалище, вие не можете да избягате. Самият Поаро ръководи операцията отвън. Снощи, преди да сляза долу на терасата и да заема мястото на брат ми, ботушите ми бяха намазани със специален препарат от анасон. По техните следи сега търчат хрътки. Следите ще ги отведат безпогрешно до скалата в Скалния лабиринт, зад която се намира входът на скривалището ви. Виждате ли, каквото и да направите с нас, примката е здраво вързана около шията ви. Не можете да избягате.
Мадам Оливие се засмя внезапно.
— Грешите. Има един начин, по който можем да избягаме и, подобно на Самсон, в същото време да унищожим и враговете си. Какво ще кажете, приятели мои?
Райлънд гледаше втренчено Ахил Поаро.
— Ами ако лъже? — каза дрезгаво той.
Другият сви рамене.
— След час ще се разсъмне. Тогава ще можете сами да се убедите в истинността на моите думи. Те вече трябва да са ме проследили до входа на Скалния лабиринт.
Тъкмо казваше това, когато се чу далечен тътен и един мъж влезе тичешком, като крещеше несвързано. Райлънд скочи и излезе. Мадам Оливие отиде в дъното на стаята и отвори една врата, която не бях забелязал. Вътре успях да зърна една перфектно оборудвана лаборатория, която ми напомни за лабораторията в Париж. Номер Четири също скочи и излезе. Върна се с револвера на Поаро и го даде на графинята.