Выбрать главу

— Няма опасност да избягат — каза мрачно той, — но все пак добре е да имате това.

След това той излезе отново.

Графинята се приближи до нас и известно време оглеждаше моя спътник. Внезапно тя се засмя.

— Вие сте много хитър, мосю Ахил Поаро — каза подигравателно тя.

— Мадам, нека да говорим по същество. Голям късмет е, че ни оставиха заедно насаме. Каква е цената ви?

— Не разбирам. Каква цена?

— Мадам, можете да ни помогнете да избягаме. Вие знаете тайния изход от това скривалище. Питам ви, каква е цената ви?

Тя се засмя отново.

— По-голяма, отколкото можете да заплатите, малки човече! Дори и всичките пари на този свят не биха ме купили!

— Мадам, аз нямах предвид пари. Аз съм човек на разума. Но въпреки това истината е, че всеки си има своята цена! В замяна на живота и свободата ни аз ви предлагам копнежа на вашето сърце.

— Значи вие сте вълшебник.

— Може да ме наричате и така, ако желаете.

Графинята изведнъж изостави шеговитото си държане. Тя проговори с прочувствена горчивина.

— Глупак! Копнежа на сърцето ми! Можете ли да отмъстите за мен на враговете ми? Можете ли да ми върнете младостта и красотата, и безгрижното сърце? Можете ли да върнете мъртвите обратно към живота?

Ахил Поаро я наблюдаваше по един много странен начин.

— Кое от трите, мадам? Направете избора си.

Тя се засмя язвително.

— Навярно ще ми изпратите еликсира на живота. Добре, ще сключа сделка с вас. Преди години аз имах дете. Намерете ми детето и ще си отидете свободен.

— Мадам, съгласен съм. Приемам сделката. Вашето дете ще ви бъде върнато. Можете да разчитате — можете да разчитате на самия Еркюл Поаро за това.

Отново тази странна жена се засмя — този път дълго и без задръжки.

— Скъпи мой мосю Поаро, страхувам се, че поставих един малък капан за вас. Много е любезно от ваша страна да обещавате, че ще намерите детето ми, но, виждате ли, по една случайност знам, че това не е възможно и следователно сделката ни ще бъде много неравностойна, не смятате ли?

— Мадам, кълна се в Светите ангели, че ще ви върна вашето дете.

— Преди малко ви попитах, мосю Поаро, можете ли да върнете мъртвите обратно към живота?

— Тогава детето е…

— Мъртво? Да.

Той пристъпи напред и я хвана за китката.

— Мацам, аз… аз, който ви говори в този момент, се заклевам още веднъж. Аз ще върна мъртвите обратно към живота!

Тя го изгледа, сякаш бе омаяна.

— Вие не ми вярвате. Ще докажа думите си. Донесете портфейла ми, който те ми взеха.

Тя излезе от стаята и се върна с него в ръка. През цялото време тя не изпускаше револвера от другата си ръка. Струваше ми се, че шансовете на Ахил Поаро да я блъфира бяха незначителни. Графиня Вера Росакоф трудно можеше да бъде измамена.

— Отворете го, мадам. Лявото отделение. Точно така. Извадете сега снимката и я погледнете.

Като се чудеше, тя извади нещо, което наподобяваше малка моментална снимка. Миг след като я видя, тя нададе вик и се олюля, сякаш се канеше да падне. После тя почти се нахвърли върху моя спътник:

— Къде? Къде? Незабавно ми кажете? Къде?

— Спомнете си нашата сделка, мадам.

— Да, да. Ще ви се доверя. Бързо, преди да са се върнали.

Като го сграбчи за ръката, тя го издърпа бързо и безшумно от стаята. Аз ги последвах. От външната стая тя ни поведе в тунела, през който бяхме влезли отначало, но след известно разстояние той се раздвои и тя зави надясно. След това последваха още много разклонения, но тя продължаваше да ни води напред, без нито един път да се поколебае или усъмни в правилността на избраната от нея посока, като непрекъснато увеличаваше темпото.

— Дано не сме закъснели — задъхано изрече тя. — Трябва да излезем навън на открито, преди да стане експлозията.

Тя продължи да ни води. Разбрах, че този тунел минаваше точно през средата на планината и че накрая ние ще излезем от обратната й страна, която гледаше към друга долина. Ручеи пот се стичаха по лицето ми, но аз продължих да бягам.

И тогава, далеч напред, аз видях да блещука светлина. Тя идваше все по-близо и по-близо. Краят на тунела бе обрасъл със зелени храсти. Ние си проправихме път през тях и излязохме отново на открито под слабата светлина на зората, която обагряше всичко в розово.