Кордонът на Поаро бе реалност. Едва бяхме излезли и трима души се нахвърлиха върху нас, но ни освободиха отново с вик на удивление.
— Бързо — извика спътникът ми. — Бързо… няма време за губене…
Но не му бе съдено да завърши. Земята се разтърси и затрепери под нозете ни, чу се ужасен тътен и цялата планина сякаш се стопи и изчезна. Излетяхме във въздуха с главата напред.
Накрая дойдох на себе си. Намирах се в непознато легло, в непозната стая. Някой седеше до прозореца. Той се обърна и дойде при мен.
Това бе Ахил Поаро — или, чакай, не беше ли…
Добре познатият ироничен глас разпръсна всякакви съмнения от моя страна.
— Но, да, приятелю мой, така е. Брат ми Ахил се върна отново в своя дом — в страната на митовете и легендите. През цялото време бях аз и единствено аз. Не само Номер Четири може да играе роли. Беладона в очите, жертване на мустаците и един истински белег, чието нанасяне преди два месеца ми причини голяма болка — но не можех да рискувам да представя нещо неистинско под орловия поглед на Номер Четири. И последният щрих — това бе, че вие знаехте и вярвахте, че такава личност като Ахил Поаро съществува! Помощта, която ми оказахте, беше безценна, половината от успеха на нашия удар се дължи на вас! Най-трудната част от цялата работа бе те да повярват, че Еркюл Поаро е все още на свобода и ръководи операцията. Иначе всичко друго бе вярно — анасонът, кордонът и прочие.
— Но защо наистина не изпратихте друг вместо вас?
— И да ви оставя да се изложите на опасност, без да съм до вас? Много хубаво мнение сте имали за мен! Освен това аз винаги съм се надявал, че ще намеря някакъв изход от скривалището с помощта на графинята.
— Как, по дяволите, успяхте да я убедите? Историята ви бе прекалено прозрачна, за да може тя да се хване на нея — целият този брътвеж за умрялото дете.
— Графинята има много по-проницателен ум от вашия, скъпи ми Хейстингс. Отначало тя бе подведена от моята дегизировка, но скоро разбра номера. Когато тя каза „Вие сте много хитър, мосю Ахил Поаро“, аз разбрах, че се е досетила за истината. Тогава трябваше да изиграя своя коз, тогава или никога.
— Всичките тези врели-некипели за връщане на мъртвите обратно към живота?
— Точно така, но, виждате ли, аз отдавна бях намерил детето.
— Какво?
— Но да! Знаете девиза ми — „Бъди подготвен“. Веднага щом открих, че графиня Росакоф е замесена в аферата с „Великата Четворка“, аз направих всички възможни проучвания относно нейното минало. Научих, че е имала дете, за което е било съобщено, че е било убито. Открих обаче, че в тази история има някои несъответствия, което ме накара да се зачудя дали, в края на краищата, няма да се окаже, че то е живо. Накрая успях да вляза в дирите на момчето и след като платих една голяма сума, то ми бе предадено. Бедното малко момченце беше полуумряло от глад. Настаних го на сигурно място, при добри хора, и му направих една моментална снимка в новата обстановка. И така, когато настъпи уреченият час, аз бях готов с моя малък театрален трик!
— Вие сте великолепен, Поаро, просто невероятен! — Аз също се радвах, че успях да сторя това, защото се възхищавах от графинята. Щях да съжалявам, ако тя бе загинала при експлозията.
— Малко ме е страх да попитам — какво стана с „Великата Четворка“?
— Вече са намерени всичките тела. Това на Номер Четири е напълно неузнаваемо, главата му е пръсната на парчета. Бих искал — много бих искал да не беше така. Щеше ми се да бъда сигурен — но стига толкова за това. Вижте какво пише тук.
Той ми подаде вестник, върху който бе отбелязан един параграф. Той съобщаваше за смъртта чрез самоубийство, на Ли Чанг Йен, инициатора на наскоро избухналата революция, която така катастрофално се бе провалила.
— Моят велик съперник — каза сериозно Поаро. — Не ни е било писано да се срещнем лице в лице. Когато е получил новината за разгрома тук, той е избрал най-лесния изход. Голям ум, приятелю мой, голям ум. Но така ми се иска да бях видял лицето на мъжа, който бе Номер Четири… Ами ако, след всичко това… но аз говоря глупости. Той е мъртъв. Да, mon ami, заедно с вас ние се опълчихме срещу „Великата Четворка“ и ги победихме. Сега ще се завърнете при своята очарователна съпруга, а аз — аз ще се оттегля. Най-големият случай в моята кариера завърши. Всичко друго би изглеждало безинтересно след това. Да, ще се оттегля. Може би ще започна да отглеждам тиквички! Дори бих могъл да се оженя и уредя живота си.