Выбрать главу

Си Джей му помагаше, доколкото можеше, като развиваше резервния кабел и държеше изолацията, докато Ли вършеше техническата, работа.

Както бе казал китаецът, свързването на кабела не беше чак толкова трудно. Най-продължително бе изолирането на поправения участък. Ако новата връзка не се изолираше идеално, без въздушни мехури и други дефекти, кабелът нямаше да предава достатъчно ток.

Именно това беше работата на високотехнологичния сандък – устройството полагаше изолационния пласт върху новите връзки. То обаче работеше бавно, а те трябваше да го използват на три места.

Докато Ли работеше, Си Джей държеше под око групата сиви дракони от вътрешната страна на купола.

Приличаха на ято гигантски лешояди, които се взираха в жертвите си.

Бяха двайсетина, от всички размери, и можеха само да гледат свирепо двамата човеци, работещи по кабела само на няколко крачки от тях.

–           Добре – каза Ли. – Първата връзка е готова.

–           Само първата ли? – изненада се Си Джей. – Не можеш ли по-бързо?

–           Опитвам се... – каза Ли, докато вървеше по ръба на ямата.

Си Джей погледна разтревожено сивите дракони и се запита какво ли се случва на летището. Ако платформите там паднеха преди двамата е Ли да възстановят кабелите тук, всички дракони от зоологическата градина щяха да бъдат свободни, а сивите щяха да се нахвърлят върху тях на мига.

Всичко се свеждаше до състезание с пределно ясни правила.

Или щяха да успеят... или да загинат.

Тя включи радиостанцията,

–           Мечок? Чуваш ли ме? Как е при теб?

Радиото изпращя. Гласът на Хамиш зазвуча на фона на ревове и експлозии.

–           Здрасти, Катеричке! Тук става мазало в гигантски пропорции! Опитват се да видят сметката на средната платформа! Досаждаме им, но няма да можем да ги задържим още дълго! При теб как е?

–           Работим колкото се може по-бързо. Край.

Си Джей разви още кабел и Ли се захвана с втората връзка. Това налагаше да застане още по-близо до сивите дракони и те заръмжаха зловещо към него. Младият електротехник обаче запази хладнокръвие, докато работеше на по-малко от метър от лигавите им пасти. Зачака търпеливо изолиращото устройство да покрие връзката. Накрая апаратът издаде звуков сигнал.

–           Втората връзка е готова... – каза той, отиде в другия край на ямата и се захвана с последната връзка.

–           Госпожице Камерън, застанете до камиона. След като свържем последния кабел, ще можем да пуснем отново захранването. За целта първо трябва да изключим камиона от основния кабел. Прави се с копчето е надпис ОТДЕЛЯНЕ НА ВЪНШНИЯ ИЗТОЧНИК. После трябва да натиснете голямото синьо копче с надписа ОТВАРЯНЕ НА ЛИНИЯТА.

Си Джей видя копчетата на таблото.

–           Разбрано.

Ли продължи да работи. Съедини кабела и включи изолиращото устройство.

– Почти приключихме...

Си Джей местеше поглед от него към драконите и обратно и шепнеше:

–           Хайде, хайде...

Заобиколена от пожари и преследвана от дракони, пожарната на Хамиш профуча покрай един хангар.

Погълнати от сражението, нито Хамиш на водното оръдие, нито Сайм зад волана не видяха как един панел в пода на хангара се плъзна настрани и от земята се издигна платформа.

Върху платформата имаше тежаща 6100 кг термобарична бомба, пълна с алуминиева прах и етилен оксид.

Беше дълга шест метра, с остър нос и опашни перки.

Отстъпващо единствено на ядрена бойна глава, това бе най-мощното конвенционално оръжие, познато на света. Взривът щеше да изпари всичко в радиус от 300 метра, а ударната вълна щеше да изсмуче кислорода, задушавайки всичко живо в радиус от шестнайсет километра.

В същото време други две термобарични устройства се появиха от подземните си силози около Великата драконова зоологическа градина – едното в подстанцията на града на работниците, а второто се издигна от скривалището си на 90 метра под Хижата по средата на пътя, подобната на стражева кула станция на въжената линия, намираща се между Драконовата планина и главния вход на зоопарка.

Това устройство се издигаше от хидравличен асансьор, чиято платформа запълзя между подпорите на кулата, докато не стигна точно под станцията. От тази височина щеше да нанесе максимални поражения.

–           Полковник Бао – докладва един техник в бункера зад летището. – Трите термобарични устройства са по места и готови за детониране.

Бао стана.

–           Целият личен състав да се оттегли в резервния команден център на най-долното ниво на бункера.