Китай.
Все още носеше защитния си костюм и леката каска. И все още бе въоръжена с огнехвъргачката, чийто резервоар бе в раницата на гърба ѝ под костюма, както и с картечния пистолет със закрепения за него гранатомет.
Изгревът наближаваше.
Хоризонтът на изток бе озарен в розово. Прекрасният ландшафт, тучен, зелен и влажен, проблясваше на светлината на ранното утро. Мъгла се стелеше като река между възвишенията със стръмни склонове. Почти непроходимите джунгли в тази част на страната означаваха, че селата тук са малко.
Си Джей беше оставила Ли в града на работниците с инструкции да стигне до летището. Посъветва го да кара по заобиколния път, като опише широк кръг извън купола – и ако може, да поправи главната плат–форма там. Дори го посъветва да уведоми началниците си, че именно той е поправил платформата в града на работниците, но без да споменава, че го е направил с подбудата или помощта на Си Джей.
След няколко минути полет над зеления терен видя характерно ландшафтно образувание – широк метеоритен кратер. Беше идеално кръгъл, подобно на Метеоритния кратер в Аризона, само че по-малък. През хилядолетията отвесните му стени на места се бяха срутили и в средата му се беше образувало езеро. Около него, в подножието на вътрешната стена, растеше малка гора.
Ниската мъгла заобикаляше кратера подобно на гъста сива супа.
Спомни си обяснението на На, когато говореше със Сиймор Улф точно за това образувание;
„Кратерното езеро се е образувало от метеорит от никел, паднал тук преди триста милиона години”.
И обяснението на Шан по време на обиколката:
„Нашите дракони, нашите архозаври, са оцелели след сблъсъка с метеорита Алварес преди шейсет и пет милиона години, като са изпаднали в хибернация дълбоко под земната повърхност”.
Както и коментара на Ху Тан относно залежите от никел под Центъра за гнездене:
„Зоологическата ни градина е построена върху второто по големина находище на никел в този район. Най-голямото е при Кратерното езеро на петнайсетина километра на северозапад”.
Най-голямото находище на никел...
Си Джей предположи, че колкото по-голямо е никеловото находище, толкова по-голямо ще е и гнездото на драконите...
Оранжева светлина изригна нагоре от вътрешната стена на кратера и Си Джей видя дупка в основата му. Приличаше на входа на тунел.
Два червеногърди императора надничаха в тунела, обърнати с гръб към Си Джей,
От тунела отново изригна светлина и от него се появи черният свръхцар. Императорите моментално се вмъкнаха в тунела и от него незабавно се разлетяха големи парчета стопен никел.
– Мамка му! – изруга Си Джей. – Вече са започнали да копаят към. гнездото.
Надяваше се да не е закъсняла твърде много.
Изведнъж императорите се появиха отново, изреваха нещо на свръхцаря и той се втурна вътре в тунела. Императорите заеха позиции при входа, подобно на стражи.
– Какво правят? – попита на глас Си Джей.
– Господар... стопля яйца... – каза гласът на Лъки. – Събужда гнездо...
– Трябва да влезем вътре и да го спрем...
Мощен рев я прекъсна.
Императорите гледаха право нагоре към Си Джей и Лъки. Бяха ги забелязали.
Единият размаха могъщите си криле и се понесе право към тях, като ревеше яростно.
Си Джей се огледа и видя нещо. Накара Лъки да пикира и гонитбата започна.
С по-големите си криле императорът бе много по- бърз от Лъки, но тя бе по-маневрена и докато се носеше надолу към мъглата, направи рязък завой, който изненада императора и. той се оказа на триста метра пред тях.
Но после зави като аероплан и продължи да ги преследва.
– Лъки! Надолу! – извика Си Джей и се гмурнаха в мъглата, гонени от императора.
Си Джей имаше чувството, че се намира в ужасно бързо увеселително влакче без никакви релси и само с десет метра видимост.
Отвесните скали се появиха от гъстата мъгла с плашеща внезапност, но Лъки се справи великолепно и рязко зави.
Приведена над шията ѝ като жокей, Си Джей рискува да погледне през рамо...
... и видя разтворените челюсти на преследващия ги император! Намираха се само на трийсетина сантиметра от края на опашката на Лъки!
Си Джей рязко завъртя глава напред.
– Лъки! Нагоре! Веднага! – извика тя и дръпна поводите. Лъки полетя вертикално, избягвайки обвитата в мъгла скала точно пред тях.
По-големият и не така пъргав император не успя да го направи.
С пълна скорост драконът се блъсна в отвесната скала, с главата напред. Чу се ужасен трясък, разлетяха се камъни и Си Джей чу противно хрущене.