Внезапно по цялата сграда замигаха светлини... последвани от светлини по цялата зоологическа градина. Китайците явно бяха успели да докарат ремонтен камион до станцията за управление на отпадъци и бяха възстановили захранването.
Докато летеше към сградата, Си Джей видя големия амфитеатър на покрива – мястото, където за първи път беше видяла Лъки.
На просторната сцена на амфитеатъра стоеше мъж.
Бен Патрик, който ѝ махаше енергично.
Лъки кацна на сцената недалеч от него. Си Джей и Мини слязоха.
Полъхна слаб ветрец. Огромната долина се простираше на север зад Си Джей. Великолепната гледка на светлината на утрото беше достойна за пощенска картичка, ако не бяха всички пожари и разрушения.
Си Джей понечи да тръгне към Патрик... но Лъки внезапно я побутна и изсумтя.
– Лъки... не харесва... Големи очи. Големи очи лош човек...
Си Джей спря, погледна от дракона към бившия си колега и за миг се запита дали не е направила
огромна гре...
– Си Джей – каза Патрик, – Благодаря, че дойде.
Ужасно съжалявам.
Си Джей се намръщи.
– Съжаляваш? Защо?
Отговорът се появи от вратата до сцената – полковник Бао, Ху Таи и трима китайски войници с автомати.
68.
Преди Си Джей да успее да реагира, Бен Патрик извади тазер като онези, които беше видяла в наблюдателната постройка в Центъра за гнездене, и го опря в хълбока на Лъки. Полетяха искри и драконът рухна на колене, като изпищя от болка.
Си Джей клекна до Лъки и изгледа убийствено Патрик.
Внезапно си спомни кода, който ѝ беше дал за сейфа в Центъра за гнездене... и как той не проработи.
– Даде ми погрешен код за сейфа в кабинета на Бао, нали? – каза тя.
Лъки изстена. Мини се скри зад нея.
Патрик сви рамене.
– Честно казано, не мислех, че ще стигнеш дотам. Но не можех да позволя да се сдобиеш с детонатор. Залогът е твърде голям. Както за Китай така и за мен. Покрай тази зоологическа градина ще етана най-прочутият учен на света, Си Джей. Не бих могъл да ти позволя да избиеш драконите. Каквито и поражения да са нанесли, не можем да изгубим драконите.. Твърде много време и усилия бяха инвестирани в отглеждането им. Сградите могат да бъдат издигнати отново, но драконите са безценни. И винаги могат да бъдат дресирани отново, независимо колко жестоко. Китайците ще възстановят зоологическата градина, ще въведем нови и по-добри предпазни мерки и всичко ще изглежда така, сякаш нищо не се е случило.
Полковник Бао и Ху Тан застанаха до Патрик.
– И ще поканим нови журналисти, които да се възхищават на постиженията ни – каза Ху Тан.
Бао кимна на Си Джей,
– Доктор Камерън. Вие сте майстор в оцеляването, признавам ви го. Но сега е време да си върнем контрола. Един батальон лети насам с хеликоптери от Чонкин. Ще пристигнат след няколко часа и ще укротят останалите дракони. – Извади пистолета си. – Вие обаче сте дотук.
Си Джей погледна с ужас към Мини.
– И детето ли ще убиете?
Ху Тан отиде в края на сцената и се загледа към великолепната долина. Няколко дра копа летяха над нея, подобни на петънца в небето. Си Джей остана с впечатлението, че той се извръща, за да не гледа екзекуциите, шито предстоят.
– Тя рано или къс но иде каже на някого – каза Ху.
А ние ме можем да допуснем това. Тази зоологическа градина е по-важна от отделните индивиди, дори от едно дете. Тя ще бъде възстановена и ще бъде най-голямото чудо на света.
После кимна на Бао и нареди:
– Убийте ги и вземете дракона за превъзпитание,
– Ах, ти, безсърдечен кучи... – започна Си Джей.
И млъкна насред ругатнята.
Бии-бип... Бии-бип...
Нямаше време дори да реагира.
В следващия миг нещо червено и черно скочи от–долу, захапа лицето на Ху Тан и предната част от главата на партийния функционер избухна в кръв. Ху Тан се обърна и Си Джей видя, че той вече няма лице.
Драконът беше отхапал шибаното му лице!
Предната част на главата му представляваше каша от кръв и оголена кост. Това бе може би най-ужасната гледка, която Си Джей бе виждала.
Тялото на Ху рухна на сцената и се загърчи, нито мъртво, нито живо. На неговото място стоеше драконът, който беше преследвал Си Джей от самото начало – принцът, когото бе кръстила Червеното лице.