Бао и войниците му нито знаеха, нито ги беше грижа за историята на Си Джей с Червеното лице и незабавно откриха огън по дракона. Червеното лице обаче моментално полетя и изчезна толкова бързо, колкото се бе появил.
Полковник Бао погледна безчувствено все още потръпващото тяло на досегашния си шеф Ху Тан.
– Ама че лош късмет – каза спокойно и пусна куршум в безликата глава. Тялото се отпусна.
Полковникът насочи пистолета си към Си Джей и Мини.
– Знаете ли какво, доктор Камерън? 1 очно преди да умре вашият наставник доктор Линч ми каза нещо за вас.
– Присъствали сте на смъртта на Бил Линч ли? – изненада се Си Джей.
– Аз бях онзи, който пусна дракона да го разкъса – каза Бао. – Той каза, че сте много по-корава от него. Може и наистина да е така, но в крайна сметка ще умрете също като него. Време е да намерите мир с вашия
бог, доктор Камерън, защото няма към кого другиго да се обърнете.
– Може и да не е точно така, полковник – неочаквано изрече глас в слушалката ѝ.
Мъжки глас.
Гласът на Грег Джонсън.
69.
Бао рязко се завъртя, търсейки източника на гласа. Си Джей направи същото, но Джонсън не се виждаше никакъв. Си Джей беше коленичила до Лъки, но се изправи, като се оглеждаше за агента на ЦРУ.
– Тук долу – каза гласът на Джонсън. – В Хижата по средата на пътя.
Си Джей и Бао погледнаха към стражевата кула, която се издигаше между сградата на главния вход и Драконовата планина.
На нея се виждаше малка фигура. Стоеше на платформа точно под станцията на въжената линия до някакво устройство с размерите на малък автомобил.
– Доктор Камерън може и да няма на кого да разчита, Бао, но аз имам. Термобаричната ви бомба е у мен.
Очите на Бао станаха като паници.
– Въведох отново кодовете за детониране – каза Джонсън. – Сега тя е моя. Трябва да унищожа това място и всичко в него.
– Нима ще убиете себе си, за да унищожите зоологическата градина? – усъмни се Бао.
– Да.
– Блъфирате.
– Ранен съм. Бесен съм. и нямам абсолютно нищо за губене – каза Джонсън. – Не можете да контролирате тези животни, Бао. Ще пратя всички ни на небето, за да защитя света от тези чудовища. И ако си мислиш, че блъфирам...
Джонсън доближи радиостанцията си до термобаричната бомба и натисна едно копче на панела. Таймерът започна да отброява времето, като издаваше звуков сигнал на всяка секунда;
10:00... 9:59... 9:58...
– ... помисли отново. Имаш десет минути да намериш мир с твоя бог, задник такъв.
Докато разговорът течеше, Си Джей пристъпи към катедрата на сцената и незабелязано включи контролния панел.
– Това е лудост! – беснееше Бао.
Си Джей намери копчето, което търсеше – онова, което беше видяла да натискат по време на представлението, Електрозахранването беше възстановено и тя се надяваше, че то още работи. Натисна го решително.
Пиротехниката веднага се включи и изхвърли огън във въздуха. Бял пушек обви сцената.
И тогава всичко се случи изведнъж.
Си Джей направи две крачки, хвърли се върху Бен Патрик и го събори от сцената на първия ред седалки. Тазерът отлетя от ръцете му.
Двамата най-близки войници вдигнаха автомати към нея, но бяха пометени от опашката на жълтия дракон. Стенеща и отслабена, Лъки беше успяла да се надигне, да замахне с опашката си и да събори китайците.
Последният войник стреля по Лъки, но тя се хвърли към него и със свирепо замахване с нокът раздра гърлото му. Изригна кръв и войникът рухна мъртъв на земята.
Мини изпищя.
Насред дима Си Джей се хвърли към Бао, събори го и изблъска пистолета от ръката му.
Двамата се затъркаляха към пропастта в северния край на сцената.
Краката на Бао увиснаха на ръба, на сто и двайсет метра над земята, а тялото му още лежеше на сцената. Беше се вкопчил отчаяно в огнеупорния костюм на Си Джей – единственото нещо, за което можеше да се хване.
Бао обаче бе много пo-тежък от Си Джей. И тежестта му бавно придърпваше Си Джей към ръба.
– Поне ще умрем заедно! – озъби се китайският полковник, докато продължаваха да се плъзгат към смъртта.
Си Джей отчаяно се съпротивляваше, но не можеше да се освободи от Бао.
Ръбът приближаваше.
Изведнъж тялото на Бао изчезна и Си Джей се озова на самия ръб, с глава и рамене увиснали над нищото!
Затърси някакво оръжие, нещо, с което да се освободи от хватката на Бао, но не намери нищо. Дори Лъки не можеше да ѝ помогне – тя беше в другия край на сцената, прекалено далеч от нея.