– Дръж се, хлапе. Ще летим бързо. Лъки, давай!
70.
С широко разперени криле Лъки летеше към Хижата по средата на пътя.
Кацна на платформата под станцията на въжената линия и ноктите ѝ се вкопчиха в металната мрежа на пода.
Грег Джонсън беше там – окървавен, ранен и пребледнял. Седеше облегнат на термобаричната бомба и се усмихна мрачно на пристигналата Си Джей,
– Виж се само – рече той. – Яхнала проклет дракон,
– Мислех те за мъртъв – каза Си Джей, – Върнах се в ресторанта, но те нямаше.
– Не можех да остана там – отвърна Джонсън, – Трябваше да продължа. Слязох до станцията и намерих задвижвана от бензинов двигател кабина. С нея стигнах дотук, – Той кимна към термобаричното устройство. – И преди час видях това бебче да се издига от земята. Най-сетне открих една от бомбите, които търсех.
Си Джей погледна бомбата.
Таймерът на таблото ѝ продължаваше да отчита времето: 5:02... 5:01... 5:00...
– Блъфираше ли? Можеш ли да я спреш?
– Не – каза Джонсън. – Блокирах системата за отмяна на броенето в случай, че пратят някого да ме убие. Това нещо ще гръмне независимо дали го искаме, или не. Не можем да го спрем,
– Значи разполагаме е пет минути, за да се махнем.
Си Джей преметна здравата ръка на Джонсън през раменете си и го отведе при Лъки. После каза по радиостанцията:
– Хамиш?
– Да.
– На онова летище имаш ли нещо с криле и работещ двигател?
– Абсолютно нищо, сестричке ~ отвърна Хамиш. – Това място е същински гювеч.
Си Джей се замисли.
– Ами кола или джип?
– Има джип.
– Скачай в него и излез на пистата. Тръгваме и след малко сме при теб.
Лъки се понесе над долината, натежала от тримата човеци на гърба ѝ. Изпищя пронизително и минута по-късно към нея се присъедини групата ѝ от четири жълтодрехи – императора, двамата царе и принца.
Спуснаха се на пистата на летището, където Хамиш и Кърк Сайм им махаха от един открит джип.
Таймерът на бомбата продължаваше да отброява: 1:00... 0:59... 0:58...
Лъки кацна първа и стовари Джонсън и Мини в джипа миг преди жълтодрехият император да грабне цялата кола в мощните си нокти и да я понесе във въздуха.
Водена от Лъки и Си Джей на гърба ѝ, групата се понесе на юг с максимална скорост, за да се отдалечи колкото се може повече от Великата драконова зоологическа градина.
0:30... 0:29... 0:28...
Драконите размахваха мощните си криле.
Брулени от вятъра, Хамиш и Сайм гледаха към земята далеч долу. Огромното тяло на императора затулваше небето над главите им.
0:20... 0:19... 0:18...
Си Джей погледна назад към правоъгълния кратер на зоопарка, който вече бе само далечно петънце на хоризонта.
0:10... 0:09... 0:08...
Си Джей потупа Лъки по шията.
– Лети, Лъки. Лети.
Таймерът продължаваше да отброява.
0:02... 0:01... 0:00...
Взрив.
71.
Ослепителна бяла светлина блесна от Хижата по средата на пътя.
Последва я хоризонтал на вълна от нажежен до бяло огън, който изпепели всичко в околностите на Хижата.
След това дойде ред на ударната вълна.
Прекършваха се дървета, срутваха се сгради, разпадаха се стени, рухваха замъци. Фасадата на сградата при главния вход просто отлетя, откъсната от ударната вълна.
Огромната Драконова планина се разпадна в облак прах.
Унищожителната вълна се разпространяваше във всички посоки. Понесе се на север, изравнявайки казиното със земята. На изток и запад мина по склоновете на кратера, като поваляше дървета и запращаше канари високо в небето.
И докато се разширяваше, ударната вълна изсмука целия кислород от въздуха. Всички летящи дракони просто изпопадаха от небето, задушени на мига. Всички китайски войници в или около долината бяха убити на място.
Същата участ сполетя и Бен Патрик.
С пречупен гръбнак и парализирано тяло Патрик видя как фасадата на сградата при главния вход изчезва. Щеше да е по-добре да беше паднал с нея и да умре по този начин.
Защото след това вакуумът го връхлетя... и изсмука белите му дробове през устата. Последното усещане на Патрик бе как повръща две месести торби, които бяха собствените му дробове, и ги вижда с очите си. Едва след това светът потъна завинаги в пълен мрак.
Всеки дракон – онези в долината и другите в града на работниците беше сполетян oт подобна съдба. Внезапно въздухът просто бе изсмукан от телата им и те падаха мъртви.