По площада вече бяха поставени безброй прегради и лъкатушещи въжени коридори в очакване на огромните тълпи, които щяха да се появят съвсем скоро.
Днес нямаше опашки, но Си Джей лесно можеше да си ги представи. Щом китайците наистина бяха създали зоологическа градина с дракони, тълпите щяха да са чудовищни.
С тези мисли тя последва домакините по моста и през високата порта към Великата драконова зоологическа градина на Китай.
7.
Влязоха в най-величествения атриум, който Си Джей бе виждала. Таванът • беше огромен и се рсеше на зашеметяващите трийсет и пет етажа над нея, сякаш сградата бе предназначена да побира космическа совалка.
Горе имаше боядисани в бяло греди, от които висяха огромни, изглеждащи като живи макети на дракони.
Някои бяха с разперени криле, други се спускаха като ястреби, с разперени хищни нокти. Трети пък стояха на огромни пиедестали, свити или приклекнали, готови за скок. Всички бяха със зейнали пасти и оголени зъби.
Си Джей забеляза, че са с различна големина. Цветовете им също се различаваха – някои бяха ярки и живи, с червени или жълти петна на черен фон, докато други бяха с по-земни кафяви и масленозелени тонове.
Три стъклени асансьора вървяха по едната стена на гигантския атриум и групата се качи в единия и се издигна покрай драконите, снимана през цялото време от телевизионния екип.
– Това е направо изумително – каза Улф, загледан в един от по-агресивните дракони от другата страна на стъклото. – Направо започвам да се питам какво ли е да летиш с дракони.
Ху Тан се усмихна.
– Скъпи ми господин Улф, още не сте видели нищо.
Асансьорът спря в огромна зала. Очакваха ги сервирана храна и напитки.
Северната стена беше изцяло заета от прозорци и стъклени врати и Си Джей пристъпи към нея. Стъклото бе затъмнено, за да пази от яркото слънце, така че тя едва различи гледката от другата страна.
Долината сякаш бе взета от някакъв първобитен свят, с гори, скали, езера и водопади, всички забулени в неизменната мъгла на Южен Китай.
Следвана от Хамиш, Си Джей отвори една от вратите. Яркото слънце блесна в очите ѝ и тя примижа.
Когато зрението ѝ се възстанови, откри, че се намира на огромен, огромен балкон, който продължаваше чак до замайващия ръб на повече от сто и двайсет метра над земята.
Си Джей спря като закована от разкрилата се пред нея гледка.
Хамиш ахна.
Картината не бе просто първобитна.
Пред тях се простираше колосална долина с правоъгълна форма, обкръжена от високите била, наподобяващи на ръбовете на метеоритен кратер или вулкан. Размерите обаче бяха много по-големи от тези на обикновен кратер. Доколкото Си Джей можеше да прецени, долината беше широка десет и дълга поне двайсет километра.
И те караше да затаиш дъх.
Планината в центъра доминираше над всичко и сега Си Джей забеляза някаква кръгла структура близо до върха. Около планината имаше няколко езера и по- малки варовикови върхове. Сивкавата мъгла, стелеща се над всичко, придаваше на сцената митичен вид.
На различни места в долината се виждаха модерни многоетажни постройки, два средновековни на вид замъка и издигнат околовръстен път, който минаваше по вътрешната обиколка на кратера, като понякога изчезваше в тунели, изкопани в скалата.
Още по-впечатляваща бе мрежата от изключително дълги въжета, на които бяха закачени бавно движещи се кабини, обикалящи невероятната долина.
А над всичко това се рееха огромни дракони, размахващи лениво криле.
– Определено вече не сме в Канзас, Катеричке – каза Хамиш.
– Как може да се построи нещо подобно? – възкликна Си Джей.
Улф се появи до нея и също се загледа с увиснала челюст.
– При това без никой да разбере?
Хамиш погледна нагоре.
– Кратерът е открит към небето. Защо драконите или каквото са там просто не отлитат?
Си Джей се обърна. Двамата им домакини, заместник-директорът Шан и политикът Ху Тан, ги гледаха с усмивки. Бяха очаквали подобна реакция.
– Сигурен съм, че имате куп въпроси – каза Ху. – Аз и екипът ми ще се радваме да ви отговорим. Насам, моля.
8.
Отведоха ги при широка полукръгла вдлъбнатина в пода на огромния балкон, голяма горе-долу колкото стадион за тенис. В предната част се издигаше подиум, около който имаше амфитеатрално разположени седалки.
Си Джей забеляза, че от север няма никакви седалки – пред зрителите се разкриваше широк изглед към невероятната долина.