Когато видя яркия проблясък в далечината, Си Джей въздъхна.
Всичко беше приключило.
Великата драконова зоологическа градина на Китай вече не съществуваше.
72.
Бивша военноморска база „Магелан”
Провинция Минданао, Филипините
20 март (две седмици по-късно)
При изригването си през 1991 г. вулканът Пинатубо беше изхвърлил огромни количества пепел, която се бе изсипала върху голяма част от Филипините. Оттогава местните мусонни дъждове бяха примесени с тази пепел и тя покриваше много от по-отдалечените острови със зловонна черна киша, която ги правеше почти необитаеми.
По тези острови имаше няколко стари американски бази, повечето изоставени след края на Втората световна война.
Една от най-малките и най-затънтени бе базата „Магелан”. Намираше се на 150 км западно от остров Василан в южния край на Филипините.
Тормозен шест месеца в годината от проливни дъждове и от задушаваща влажност през другите шест месеца, островът нямаше с какво да се похвали. Старото му летище беше цялото изровено и покрито с бурени. Кишата от изригването на Пинатубо покриваше хълмовете и ги правеше негодни за каквато и да било селскостопанска дейност.
Именно затова нито едно човешко същество не забеляза петте странни жълти звяра, които кацнаха на буренясалата писта.
Цели два дни летяха от остров на остров, за да стигнат дотук от Южен Китай. Драконите се нуждаеха от множество спирки за почивка след дългите полети над открито море.
Шест часа преди пристигането им в базата същите тези дракони бяха оставили открит джип с трима мъже и едно китайско момиченце на носа на друг остров, на който имаше действаща снабдителна база на Военноморските сили на САЩ.
Само един човек остана с драконите в база „Магелан” – самотна русокоса жена.
От самолета слязоха трима души – Хамиш Камерън, Грег Джонсън и Сайм. Всички бяха облечени неофициално. Лявата ръка на Джонсън още беше превързана,
Си Джей и Лъки ги чакаха, застанали до една ръждива постройка на старата база.
– Е, как е новият дом? – попита Хамиш.
Си Джей се усмихна.
– Има всичко, от което се нуждае един съвременен дракон – прясна вода от хълмовете и много риба в лагуните. Лъки и семейството ѝ се справят чудесно.
Три от другите дракони надникнаха предпазливо от околните дървета. Императорът лежеше в пресноводната лагуна наблизо и единствено муцуната му се подаваше на повърхността.
– Не искат да бъдат откривани – каза Си Джей.
– И ние нямаме нищо против да оставим нещата така – отвърна Сайм.
– Проверих документацията – каза Джонсън. – Тази база вече дори не се смята за американска собственост. Местните жители стоят настрана от този район. Островът е извън радара. Със същия успех може и да го няма на картата.
– Какво стана със зоопарка? – попита Си Джей.
73.
Бивша военноморска база „Магелан”
Провинция Минданао, Филипините
1 май (шест седмици по-късно)
Месец и половина по-късно малка „Чесна Караван” без транспондер кацна на отдалечения остров. В седалката на пилота седеше Кърк Сайм.
– Следихме почистването – отвърна Сайм. – Всички дракони са убити при взрива, изпепелени или задушени. Китайските власти излязоха е някаква дивотия как Улф и Пери загинали в автомобил на катастрофа на планински път и телата им изгорели до неузнаваемост. Подхвърлили ДНК на мястото на „трагедията” и медиите се вързаха.
– А вие какво направихте? – попита Си Джей.
– Какво бих могъл да направя? – отвърна Сайм. – Какво да кажа? Че са загинали, защото китайското правителство открило, отгледало и извадило на показ двеста дракона, след което изгубило контрол над тях ли? Изнесох специален доклад само пред президента в Овалния кабинет – устен, разбира се. Вашите усилия и тези на брат ви бяха отбелязани специално. Напиша ли нещо за всичко това, мога да се сбогувам с кариерата си. Така или иначе. Великата драконова зоологическа градина на Китай е история.
– А какво стана с Мини?
– Върнахме я на родителите ѝ в Нандзин – каза Джонсън. – Тъй като всички ключови фигури в зоопарка са мъртви, би трябвало да е в безопасност.
Джонсън смени темата.