– Този остров може и да има всичко необходимо за драконите, но как може да изкара тук една съвременна жена?
Си Джей се усмихна.
– Китайската военна палатка едва ли може да се нарече „Риц”, но става. Освен това се уча да харесвам печена на огън риба. На острова има някакви птици, които си изкараха акъла при вида на драконите. На вкус са като кокошки, – Тя кимна към Лъки. – Но пък, от друга страна, не съм тук заради добрите условия. А заради компанията.
Хамиш свали от самолета два контейнера.
– Донесохме ти някои удобства и инструменти. Решихме, че може да поискаш да поправиш някоя от старите постройки и да се изнесеш от палатката.
Хамиш отвори контейнерите. Вътре имаше кутия с инструменти, бормашина, винтове и пирони, барбекю и преносима печка, както и множество пакети зеленчукови семена.
– Благодаря, Хамиш – каза Си Джей, – Много предвидливо от твоя страна, но колкото и да ми се иска, не мога да остана за постоянно тук. Не мисля, че драконите и хората са създадени да живеят заедно. Говорих с Лъки и тя ме разбира. Казах ѝ, че тя и семейството ѝ трябва да избягват човеците. Изкопаха си дълбоко леговище под хълма и ще се скрият там, ако пристигнат хора, колкото и малко вероятно да е това. Те просто искат да живеят на спокойствие.
Тя погали с обич Лъки по муцуната. Драконът замърка.
– Въпреки това бих искала да минавам от време на време на гости на приятелката си и не бих имала нищо против да имам покрив над главата.
– Как ще стигаш дотук? – попита Сайм.
– Помислих си дали да не си намеря работа в Даруин в Австралия. Там търсят много специалисти по крокодилите, а дотук има само няколко часа път по въздуха. Мога да запиша пилотски курсове и ако успея да се уредя със самолет...
– Знаете ли, президентът изрично ми спомена, че усилията ви трябва да бъдат възнаградени по някакъв начин, доктор Камерън – каза Сайм. – Мисля, че ще успея да намеря излишни средства в бюджета си, които да са достатъчни за приличен самолет. В края на краищата трябва да получите някаква награда за спасяването на живота на американския посланик в Китай и за предотвратяването на световна чума от дракони. Изобщо, ако ви трябват някакви пари за каквото и да било, просто трябва да ми се обадите.
Си Джей се усмихна.
– Благодаря, ще го направя.
Прекараха остатъка от деня във възстановяване на една от бараките под любопитните погледи на семейството жълтодрехи дракони.
По едно време Грег Джонсън се обърна към Си Джей.
– Чудех се, ако се случи да сме от една и съща страна на света, дали ще се съгласиш да пийнем кафе някога?
– Възможно е.
Си Джей прибра немирен кичур коса зад ухото си.
– Да не би да ме каните на среща, агент Джонсън? Рядко ми се случва да получавам подобни покани.
– Може би.
– С най-голямо удоволствие – с усмивка рече тя.
Когато денят отмина, всички отидоха при самолета. Време беше да си тръгват.
Си Джей отиде при Лъки и я прегърна. Очите ѝ се напълниха със сълзи.
– Бяла глава харесва Лъки – рече тя.
– Лъки... харесва харесва... Бяла глава... Лъки тъжна...
– Бяла глава също тъжна. – Си Джей целуна дракона по муцуната. – Но Бяла глава ще се върне.
И с тези думи тръгна към самолета.
74.
Месец по-късно Си Джей Камерън напусна работата си в зоопарка на Сан Франциско и стана главен специалист по соленоводните крокодили в Национален парк Какаду в Северна Австралия, недалеч от Даруин.
Много от студентите ѝ коментираха как безстрашно се държи с големите влечуги. Си Джей просто свиваше рамене и отговаряше, че е виждала и по-големи.
А колегите ѝ шеговито подмятаха забележки за красивия американец с прошарената коса, който се отбиваше да я види на. всеки няколко месеца.
Освен това Си Джей се записа на пилотски курсове.
Не след дълго летеше сама в малък „Пилатус РС– 12”, купен на старо от Австралийската служба за въздушна медицинска помощ. Малкият самолет бе известен с големия си обхват. Често отлиташе неизвестно къде – „просто да прекарам няколко дни сама”, както обясняваше Си Джей.
Никой от колегите ѝ не забеляза, че самолетът винаги се насочва на север от Даруин, към Източен Тимор, Индонезия и далечните южни острови на Филипините.
Забелязваха обаче, че Си Джей винаги се връща от тези пътувания с отнесена, но много доволна усмивка.