Очите на създанието бяха абсолютно завладяващи. Блестящи и интелигентни, тесни като цепки, е мигателна ципа, която от време на време се спускаше над тях.
Съществото се взираше в хората, сякаш проявяваше към тях не по-малък интерес, отколкото те към него, и местеше поглед от един на друг. Когато погледна Си Джей, тя бе готова да се закълне, че погледът му за миг се задържа.
Сякаш гледаше не нея, а през нея, е нея. А после създанието извърна глава и магията изчезна.
Си Джей примигна, за да дойде на себе си, и когато драконът премести поглед към седящия до нея Улф, зърна отстрани на главата нещо, което не беше естествено.
Приличаше на малка метална кутия, с жици. Беше прикрепена за главата, но боядисана така, че да отговаря на цвета на кожата. После драконът се обърна още и Си Джей изгуби кутията от поглед.
– Да си го начукам! – изпъшка Хамиш до нея.
– Ами пробвай – рече Си Джей.
Не можеше да откъсне поглед от съществото.
В него имаше някаква застрашителна прелест. Пропорциите му бяха просто съвършени. Дори в начина, по който стоеше, имаше достойнство и великолепие. Създанието бе гордо. И прекрасно.
Може би най-прекрасното нещо, което Си Джей бе виждала.
Ху Тан се усмихна.
Беше виждал тази реакция и преди и несъмнено му предстоеше да я вижда още много пъти.
Новодошлите винаги бяха поразени от първата среща с дракон. Същото бе станало и със самия него.
Изпълни го дълбоко задоволство. Беше заложил репутацията си на тази зоологическа градина – даже нещо повече, цялата си кариера. На заседанията на Политбюро бе отвръщал на възраженията на по-старите членове на Партията е довода, че Китай се нуждае от подобно място – място на чудеса, радост и щастие, ако искат да зад минат Съединените щати като основна сила на планетата.
И беше успял. Великата драконова зоологическа градина на Китай щеше да направи Ху Тан велик. И по-точно, да го направи следващия президент на Китай.
– Дами и господа – каза той, – представям ви вашия първи дракон. Представям ви Лъки.
9.
На сцената до Ху се появи някаква китайка.
Беше облечена във футуристичен костюм – прилепнал гащеризон и кожено яке на черни и жълти ивици, отговарящо на оцветяването на дракона. В черната ѝ коса също имаше електриково жълти ивици. Си Джей забеляза, че якето не е просто декоративен аксесоар, а има функционалните характеристики на якетата на мотоциклетистите – дебели подплънки на лактите и подплатен гръб.
На лявото ухо на жената имаше слушалка с микрофон. Когато заговори, гласът ѝ бе усилен от високоговорителите около амфитеатъра.
– Здравейте на всички – каза тя. – Аз съм Им и съм главният надзирател на драконите ъ зоологическата градина. Въпреки че е женска, стоящата пред вас Лъки може да се нарече Жълтодрех принц.
Им наду някаква странна на вид свирка.
Моментално още четири дракона се спуснаха от небето и кацнаха с тежко тупване около нея.
Новопоявилите се бяха с размерите на Лъки, но с различни цветове. Имаха абсолютно черни гърбове и яркочервени кореми. Гребените им бяха. алени, но всеки имаше уникални червени петна по иначе черните им глави. Пръхтяха като коне и пристъпваха от крак на крак. Опашките им се мятаха зад тънките, покрити с набраздени плочи мускулести тела. Си Джей забеляза, че те също имат означения на левите си задни крака – R-22, R-23, R-24 и R-25.
Докато зрителите зяпаха. Им хвърли на всеки дракон някакви лакомства – приличаха на умрели плъхове. Драконите ги уловиха във въздуха и ги погълнаха подобно на изнасящи представление тюлени.
„Господи – помисли Си Джей, – Дресирали са ги!”
Обърна се да види как приемат това спътниците ѝ.
Улф и „Пери зяпаха с увиснали ченета. Хамиш беше като хипнотизиран. Американският посланик изглеждаше доволен от представлението. Помощникът му Грег Джонсън (Си Джей почти беше забравила за него – явно много го биваше да остава незабележим) се взираше в драконите с присвити очи, сякаш ги преценяваше.
Им отново включи микрофона си подобно на укротител в зоопарк.
– А тези четирима красавци са Червеногърди принцове. Във Великата зоологическа градина ще видите дракони с три размера. Най-големите са императори. Те са приблизително с размерите на голям пътнически самолет. След това са царете, големи колкото автобуси. Накрая са тези, принцовете. Както виждате, те са горе-долу колкото коне. Принцовете тежат около един тон.
При тези думи Лъки леко подскочи и се приземи с трясък.