Публиката се разсмя.
– Максималната им скорост при полет е сто и шейсет километра в час...
Лъки полетя с широко разперени криле и изненадваща скорост и описа кръг над амфитеатъра.
– … или сто мили в час за онези, които не са свикнали с метричната система – добави с усмивка Им, – Но като се има предвид голямото количество енергия, необходимо за оставането във въздуха, драконите могат да летят само на кратки разстояния, най-много няколко километра. Предимно се реят. Затова не могат да пресичат океани. Всъщност открихме, че едно от нещата, които не понасят, е солената вода. Ненавиждат я.
Лъки отново кацна до Им, която ѝ подхвърли ново лакомство. Жълтият дракон с радост улови и погълна наградата.
– Скептиците, които се съмняваха в съществуването на дракони, винаги са питали как е възможно нещо толкова голямо да полети – продължи Им.» – Вече знаем как. Първо, както виждате, драконите не са тежки и тромави зверове – те са стройни и леки. Второ, подобно на птеродактилите, те имат особена костна структура – костите им не са съвсем кухи, а са изпълнени с гъста мрежа от плътен лек кератин. Това ги прави изключително яки и в същото време леки. И трето, раменните им мускули и фасциите, или сухожилията, които свързват крилете към телата, са невероятно силни. Така получаваме животно, което може…
– Момент. Извинете. Ами зрението им? – нe се сдържа Си Джей. – Доколко остро е зрението им?
Им като че ли се смути за момент от прекъсването, но бързо се овладя.
– Драконите живеят в дълбоки пещери, така че очите им са пригодени за нощно виждане. Ирисите им са подобни на котешките и имат tapetum lucidum, също като при котките и другите нощни животни. Това е отражателният слой зад ретината, благодарение на който светлината може да се използва отново. Светлината се измерва с единица, наречена лукс. Един лукс е приблизително количеството светлина, което има по време на здрач. Чистата лунна светлина е една трета от лукса. Десет на минус девета лукса е онова, което се нарича непрогледен мрак. Нашите дракони виждат идеално в тези условия. Това отговаря ли на въпроса ви?
Си Джей кимна.
Им продължи нататък, явно до вол на, че може да се върне към сценария.
– И така...
– А могат ли да долавят електричество? – бързо попита Си Джей. Въпросът ѝ накара другите американци да я изгледат странно.
Им се намръщи и погледна Ху, който кимна.
– Да. Да, могат да долавят електрически импулси – каза Им. Откъде разбрахте?
Си Джей кимна към дракона.
– От онези трапчинки по муцуната. Това са така наречените ампули, ампули на Лоренцини. Акулите също ги имат. Те са много полезно еволюционно средство за хищниците, един вид шесто чувство, Всички животни, включително и ние, излъчват слаби електрически полета поради биещите ни сърца. Сърцето на ранено животно бие по-бързо, което изкривява полето.
Хищник с такива ампули, като акулата или някой от драконите ви, може да долови това изкривяване и да се насочи по него към раненото животно. Все едно надушва електрическата енергия.
– Те са забележителни в много отношения – каза Им.. И добави, явно според сценария си: – Всъщност едно oт най-забележителните неща у тях е захапката им.
И отстъпи настрани. На сцената зад нея имаше някакъв покрит с плат предмет. Им махна плата и видяха чисто нов велосипед.
– А стига бе... – прошепна Хамиш. – Не и велосипеда.. Страхотно...
– Захапката на куче е около двайсет и три килограма на квадратен сантиметър – каза Им. – Захапката на соленоводен крокодил е триста и петдесет килограма на квадратен сантиметър. Драконът принц има захапка от хиляда килограма на квадратен сантиметър. Ето, вижте.
Един от драконите с червени, кореми мързеливо излезе напред. Имаше големи червени петна по главата и муцуната и създаваше впечатлението, че иначе черната му глава е била потопена в кофа червена боя.
Съществото погледна Им по начин, който можеше да се опише единствено като нагъл... и не направи нищо.
Просто продължи да си стои.
И тогава cе случи нещо, което не убягна единствено на Си Джей – мястото ѝ бе под такъв ъгъл, че тя видя как Им вади от колана си малко жълто дистанционно и го показва на дракона.
Щом видя устройството, драконът тутакси се обърна и небрежно захапа велосипеда, който се смачка в масивните му челюсти като кутия от безалкохолна. напитка.
Публиката ахна.
– Леле-мале – възкликна Ейрън Периш
Драконът изплю велосипеда и се върна на мястото си; раздвоената му опашка се плъзгаше зад него.