Улф вдигна ръка.
– Какво искате да кажете с това? Спорадично?
– Радвам се, че попитахте, защото това ни връща към първоначалния въпрос – какво всъщност представлява драконът? Отговорът е съвсем прост. Животното, което познаваме като дракон, е динозавър, уникален вид динозавър, оцелял при сблъсъка с метеорит, довел до измирането на останалите видове.
10.
Си Джей се намръщи. Думите на заместник-директора, я бяха заинтригували.
Шан обясни:
– След продължителни проучвания палеонтолозите от университетите в Пекин и Шанхай– стигнаха до заключението, че нашите „дракони” са част от досега неизвестен тип динозаври, принадлежащи към група създания, известни като архозаври. Архозаврите владсели Земята след голямото измиране в края на перма и началото на триаса преди около двеста и петдесет милиона години. Катастрофата е сходна с прочутия сблъсък с метеорита Алварес преди шейсет и пет милиона години, който довел до масовото измиране на динозаврите. Архозаврите били господстващите сухоземни животни през триаския период и са древните предци на крокодилите и, което е по-важно, на групата влечуги, известни като птерозаври.
– Аха, птерозаври – сети се Улф. Седящият до него посланик Сайм също кимна.
Си Джей наклони глава настрани. Вероятно нещата не бяха толкова прости, но тя разбираше какво правят китайците. Да убедиш някого да повярва в нещо, което е по принцип невероятно, често означава да накараш човека да направи бързо и лесно сравнение с нещо, което вече му е известно. Като свързваха драконите с динозавър е подобни черти – птеродактила, – китайците можеха да накарат публиката да приеме бързо и с готовност логиката им. И ето че Улф и американският посланик се бяха вързали.
Но като херпетолог Си Джей знаеше, че произходът на птеродактила е прочут с неяснотата си – той не бе нито динозавър, нито птица. Изобщо не намираше място в така нареченото Велико дърво на живота. Същото се отнасяше за архозаврите – изследователите прибягваха към тях всеки път, когато произходът на някое древно създание не можеше да се обясни лесно.
– Учените от Великата драконова зоологическа градина смятат, че нашите дракони, нашите архозаври, са оцелели след сблъсъка с метеорита Алварес преди шейсет и пет милиона години, като са изпаднали в хибернация дълбоко под земната повърхност, под плътните депозити на никел и цинк – продължи Шан. – Техните техники на хибернация са много развити и направо завладяващи; освен това обясняват сходствата между митовете за дракони от различните краища на света.
– В какъв смисъл? – попита Си Джей.
– Много животни хибернират, макар че обикновено терминът „хибернация” се ограничава до топлокръвните създания – каза Шан. – При влечугите техническият термин е „брунация”, при рибите се използва „летаргия”, но нека за по-просто да използваме хибернация за всички животни. Наблюдаваме я при гризачите и мечките, а също при алигаторите и змиите. По принцип хибернацията представлява забавяне на метаболизма до невероятно ниски стойности, понякога до един удар на сърцето в минута. Преди да влезе в това състояние, животното натрупва хранителни запаси и тялото му консумира тези резерви бавно, през дълъг период. Хибернацията при бозайниците обикновено настъпва през зимата; гризачите хибернират за шест месеца до следващия сезон на хранене. Класическата хибернация при гризачите включва и спадане на телесната температура. От друга страна, мечките използват варнант на хибернация, известен като зимен сън, който включва забележително рециклиране както на урината, така и на белтъците. Влечугите показват други качества, когато са в състояние на хибернация. Когато стане много студено, алигаторът може да се издигне до повърхността на водоема, така че ноздрите му да са във въздуха. Когато водата замръзва, той замръзва заедно с нея, като в същото време продължава да диша. Алигаторите могат да забавят невероятно биенето на сърцето си, много повече от всяко друго животно. Когато ледът се стопи, алигаторът просто продължава да плува.
„Вярно е”, помисли си Си Джей. Забележителните способности на животните винаги я впечатляваха.
Именно това бе една от причините да харесва работата си като ветеринар.
– Съществува и „групова хибернация”, каквато наблюдаваме при някои видове съсели – продължи Шан. – Животните хибернират на групи и имат доста необичайна практика – те избират един от групата, който излиза от леговището им, за да види дали сезонът се е сменил. Ако смяната е настъпила, животното събужда останалите, ако не е, се връща и продължава дрямката си. Нашите архозаври във Великата драконова зоологическа градина използват много от тези техники на хиберниране, но у пикал ното при тях е, ч.е го правят за невероятно дълги срокове. Първо, архозаврите не са студенокръвни, а топлокръвни; макар и да приличат на влечуги, не са такива. Те попадат някъде между влечугите и бозайниците и затова показват способности и на двете групи, когато става въпрос за хибернация. Освен това имат и едно друго предимство – хибернацията им протича в зародишно състояние. Тъй като животното не е формирано напълно, а е потопено в белтъци, то е способно да издържи в състояние на хибернация значително по-дълго. Нашите животни са влезли в хибернация преди много години, когато динозаврите са господствали на Земята и когато планетата ни е била много по-топла, И подобно на съселите, те периодично изпращали навън един от. своите – някое яйце се излюпвало и младият дракон се появявал, за да провери дали климатът се е затоплил достатъчно, за да се излюпят и останалите от групата. Да се върнем на хронологичната графика. – Шан посочи екрана. – А сега да наложим върху нея средната температура на всяка епоха.