Картата беше анимирана – навсякъде по нея бяха пръснати разноцветни точки, много от които са движеха; виждаха се дори движещите се кабини на лифта.
– Всяка точка дракон ли е? – обърна се Си Джей към Шан.
– Да – отвърна заместник-директорът. – Още ори излюпването на всеки дракон се слагат два микрочипа, един в мозъка и един в сърцето. Чиповете ни показват в реално време сърдечния ритъм, дишането, мозъчната активност и друга информация за здравословното състояние на дракона. Освен това чиповете имат джипиес функции, така че по всяко време знаем къде се намира животното.
Шан хвана една мишка и постави курсора върху една от червените точки. Моментално до нея се появи текстова кутия:
Си Джей си спомни дамгите на задните крака на драконите.
Числата се променяха непрекъснато – показваха данните в реално време. Невероятно.
– Значи можете да следите сърдечния ритъм на всеки дракон в зоопарка? – попита тя.
Шан отново приглади вратовръзката си.
– Искаме да следим внимателно здравословното състояние на нашите животни. Ако някое от тях се зарази е нещо, най-добре е да засечем заболяването отрано, за да спасим въпросното животно и да предотвратим разпространението на болестта сред другите дракони.
До главната карта имаше шест по-малки екрана, на които на китайски и английски пишеше:
ЧЕРВЕНОГЪРДИ ЧЕРНИ
ЖЪЛТОДРЕХИ
ЗЕЛЕНИ РЕЧНИ
БЛАТНИ КАФЯВИ
ИЗТОЧНИ СИВИ
ПУРПУРНИ ЦАРСКИ
– Хубави имена – отбеляза посланик Сайм. – Грабващи.
– Благодаря – отвърна Ху. – Наехме консултантска фирма от Лос Анджелис, която да ги измисли. Разбира се, дадохме на драконите официални латински имена като draconis imperator, draconis rex и така нататък, но този комплекс е построен за туристи, а не за учени.
Си Джей отново се загледа в картата.
Веднага забеляза, че точките с едни и същи цветове като цяло се скупчват заедно.
Драконите се придържаха към клановете си – червени с червени, жълти с жълти и т.н. Дори изглеждаше, че контролират отделни територии – пурпурните доминираха около централната планина, червеногърдите черни заемаха северозападния ъгъл, сивите бяха по високите източни склонове, а жълтодрехите като че ли живсеха на две плътни групи от двете страни на долината.
Си Джей погледна през високите прозорци.
От тях се откриваше обширна гледка към зоологическата градина – горите и езерата, високата централна планина. Отново видя замъците отляво. По-близкият беше прекрасен, бял и чист, с много развети знамена, докато по-отдалеченият, който се издигаше на западната страна на водопад, беше в развалини.
Белият замък изглеждаше заселен от пурпурни царски дракони, които се излежаваха лениво по стените и покривите му.
Вторият изглеждаше по-утилитарно – нисък и як, целият тухли, бойници и отвори за стрелци.
И изглеждаше така, сякаш е улучен от бомба.
Бойниците му бяха разрушени. Стражевите кули бяха срутени. В зейналата паст на портата, под мрачния портикул, подобно на котка с положена върху предните лапи глава, лежеше огромен жълтодрех император. Два жълти дракона с размерите на принцове бяха кацнали върху останките от двете кули подобно на бдителни стражи.
Си Джей кимна към замъците.
– Харесват ми. Хубав детайл.
– Подобно на всяка зоологическа градина, ние се опитваме да осигурим на животните си места за гнездене, сън, убежище и лов – каза Шан, – Някои структури приличат на естествени образувания като пещери, леговища и дерета, докато други като замъците... – той сви срамежливо рамене – са по-театрални и са създадени заради посетителите.
Отдясно на Си Джей имаше многоетажен хотел с прилежащ парк. Около него се виеше увеселително влакче, което започваше от покрива на хотела и се спускаше към парка. Сякаш беше взето направо от Вегас и стоварено тук.
– Часове забавления за цялото семейство – отбеляза Хамиш,
– Да – ентусиазирано каза Шан, който така и не забеляза сарказма.
Погледът на Си Джей обходи мониторите в залата. На един от тях имаше дребномащабна карта на кратера и околностите, а друг приличаше на сеизмограф:
Тя се канеше да попита за тях, но Хамиш я изпревари.
– Хей, пич – обърна се той към Ху. – Не искам да съм кретенът, който задава тъпите въпроси, но какво държи гущерчетата ви в кратера? Над долината няма покрив или клетка.. Защо просто не отлитат?
Ху се усмихна любезно.
– Много добър въпрос и това е най-доброто място, на което може да му се отговори. Дами и господа, ако бъдете така добри да погледнете тази конзола...