И пристъпи зад един китайски техник, седнал пред компютър е два монитора.
На екраните имаше два изгледа към зоопарка, отстрани и отгоре:
– Въпросът на господин Камерън е много проницателен – каза Ху. – Когато замислихме Великата драконова зоологическа градина, не искахме тя да изглежда като затвор. Желаехме посетителите да виждат драконите така, както трябва да бъдат виждани – реещи се на воля в откритото небе.
Той вдигна пръст.
– Въпреки това драконите си остават наши затворници. Както ще видите на екраните, има две бариери, които са невидими за човешкото око и които държат драконите в рамките на зоопарка. Това са електромагнитни полета. Първото и най-вътрешно е във формата на купол, а второто – във формата на пирамида. Първото покрива само тази долина, а второто – много по-голям район около долината. Двете полета представляват по същество невидими стени от изключително мощна електромагнитна енергия. Трябва да добавя също, че те продължават и под земята, ако случайно драконите решат да си прокопаят тунел и да избягат. Както каза заместник-директорът Шан, всеки дракон има микрочип в мозъка.
Ху посочи друг екран, на който имаше рентгеново изображение на череп на дракон, гледан във фас и профил. Си Джей веднага забеляза чипа зад лявото око:
– Този чип – продължи Ху – е свързан с лимбичния център или центъра на болката в мозъка на дра кон а и е способен да излъчва мощен електрически импулс при определени обстоятелства. Например когато драконът влезе в контакт с някое от електромагнитните полета.
Си Джей си помисли за жълтото дистанционно от представлението и се запита дали това не беше друго подобно „обстоятелство”.
– Ако драконът докосне някой от невидимите куполи, ще получи токов удар направо в центъра на болка в мозъка. Уверявам ви, това е изключително болезнено изживяване.
– Колко болезнено? – попита Улф.
– Ако някой дракон докосне купола.– каза Ху, – моментално ще блокира и ще падне от небето. Драконите се научиха много бързо да не докосват вътрешния купол. – Обърна се към Хамиш. – И всъщност, господин Камерън, ние сме гледали „Джурасик Парк”. Още откакто започнахме изграждането на този комплекс нито за миг не забравяме колко опасни могат да са драконите. Бъдете сигурни, скъпи гости, това са опасни животни и ние го знаем. Но пък това е основната причина хората да посещават зоологическите градини – за да видят опасни животни. Тигрите, мечките, алигаторите. Но ние трябва да имаме предвид, че това са важни животни, каквито модерният свят никога не е виждал. И затова се заехме да разработим системи, които задържат драконите, без да ги увреждаме безпричинно. Телените огради, стоманените стени, дори видимите лазери не ни вършат работа. Искаме да променим поведението на животните, без да ги нараняваме, и в същото време искаме посетителите да виждат драконите без грубото присъствие на решетките. Електромагнитните куполи вършат идеална работа за задържането им.
– Ами защитата на посетителите? – попита Пери.
Ху отново се усмихна и Си Джей изпита ясното чувство, че Ейрън Пери е лапнишаранът, който задава очакваните въпроси.
– Погледнете чантите подаръци – каза Ху. – И извадете от тях необичайните слънчеви очила, ако обичате.
Си Джей и останалите извадиха от чантите банани странно изглеждащите слънчеви очила с големи стъкла.
– Сложете си ги – подкани ги Ху.
Си Джей си сложи очилата и погледна през прозорците.
– Еха...
Там, където преди беше само широката долина под пустото небе, сега имаше мрежа от проблясващи зелени лазерни линии, образуващи съвършен геодезичен купол. Куполът се простираше от стена до стена и се издигаше над централната планина, като напълно обхващаше огромното пространство. Всички дракони летяха и кръжаха под него.
Над зеления купол Си Джей видя друга мрежа, червеникава и с по-равни страни.
– В момента виждате това, което вижда драконът – каза Ху. – Странните ви слънчеви очила показват ултравиолетовия спектър на светлината. Така драконите възприемат света. Между другото, зрението на съвременните птици е същото. Всяка преграда в зоологическата градина е в ултравиолетовия спектър, така че драконите да я виждат.
Си Джей беше повече хипнотизирана, отколкото впечатлена. Беше завладяващо да гледа света през очите на животно. Ултравиолетовата светлина даваше на хищника няколко предимства, включително способността да вижда следите от урина на жертвата си. В ултравиолетовия спектър урината светеше като неонова светлина. Така ястребите и соколите забелязват жертвите си на земята.