Докато оглеждаше долината по начина, по който я вижда драконът, Си Джей видя множество малки ултравиолетови сфери с трети цвят – светлосин.
Светещите сини сфери, невидими за невъоръжено око, но видими през очилата, обгръщаха кабините на въжения път, всяка сграда в долината и дори всички работни коли, които се движеха по пътищата на зоологическата градина.
Щитовете бяха десетки, но ако не носиш очилата, нямаше как да знаеш за съществуването им.
– Какви са сините... – започна тя и се обърна към спътниците си.
И млъкна.
Около всеки от тях, включително и около самата нея, имаше малък светлосин ореол.
– Ах-а-а...
Ху забеляза реакцията ѝ.
– Както доктор Камерън току-що установи, ако погледнете към съседа си през очилата, ще видите защо нашите дракони не докосват гостите ни. Дизайнерският часовник, който получи всеки от вас при пристигането си, излъчва малко, но много мощно ултразвуково поле около тялото ви, по същество сфера от високочестотна звукова енергия отвъд прага на човешкия слух. Драконите обаче имат изключително добре развит слух. Те чуват звукови вълни, недостъпни за човешкото ухо. Това е чудесно при лов, но хитроумните ни инженери от Великата драконова зоологическа градина използваха тази дарба срещу тях. За дракона звукът от .часовника е буквално оглушителен, сякаш до вас излита реактивен самолет.
– Освен това ще забележите малки антени на всяка кола и сграда в долината – добави Шан. – Те излъчват подобни ултразвукови щитове. Драконите не могат да бъдат наречени малки животни. Ако някой се блъсне дори случайно в кабина от въжената линия, ще нанесе значителни поражения.
В същия момент Си Джей видя как една кабина излиза от сградата точно под контролната зала. Кабината наистина имаше на покрива къса пластмасова антена, подобна на онези, които могат да се видят по скъпите коли. През очилата Си Джей виждаше светлосинята сфера около кабината.
– Това нещо като куполите над долината ли е? – попита Улф.
– Не – отвърна Шан. – Куполите са електромагнитни. Личните щитове са ултразвукови. Тъй като драконите влизат в контакт с колите и сградите много по-често, отколкото с куполите, по-малките звукови щитове им нанасят удар, който не е така съкрушителен като онзи от куполите. Звуковите щитове пропъждат дракона, докато електромагнитните куполи го зашеметяват.
Групата закима.
– Хайде – усмихнато рече Ху. – Достатъчно лекции. Време е да се качим в една от ултрамодерните ни кабини и да видим с очите си Великата драконова зоологическа градина!
12.
Излязоха от контролната зала, качиха се на стъкления асансьор и се спуснаха още няколко етажа надолу до друга висока зала, която приличаше на железопътна гара. Само че не беше гара.
Първо, отваряше се към нищото. Нямаше северна страна. Перонът в този край просто свършваше със стометрова пропаст.
И второ, „вагонът” до перона не беше на релси. Вместо това огромната двуетажна кабина висеше на дебел кабел. Беше дълга поне трийсет метра, с големи прозорци, които се извиваха нагоре и играеха ролята и на покрив. И изглеждаше много модерно, лъскава и сребриста, със задължителното лого Великата драконова зоологическа градина на Китай отстрани.
Дебелият кабел, който изпълняваше функцията на въже, излизаше от станцията и продължаваше над долината по права линия, минаваше през подобни на стражева кула междинна станция, след което изчезваше в тунел, прокопан в централната планина на няколко километра оттук.
Групата се качи в кабината, тя потегли и изведнъж посетителите се озоваха високо над долината.
Атмосферата беше като в салон – звучеше тиха музика, а отвън не достигаха никакви звуци освен най- силните. В задната част имаше бар, обслужван от барман с жилетка и папийонка.
От кабината долината представляваше още по-великолепна гледка.
Лъки, все още е Им на гърба, се спусна и полетя театрално около движещата се кабина. Им махна радостно с ръка. Четирите червено гърди дракона също се появиха и започнаха да описват по-широки кръгове около тях.
Си Джей си помисли, че летенето им прилича на плуването на алигатори. Алигаторите плуваха, прибрали плътно краката си, докато опашките им ги задвижваха напред. Драконите също летяха с плътно прибрани крака, което ги правеше невероятно аеродинамични, и размахваха мощните си криле, които бяха много по-големи от телата.