– Подчинили сте природата на волята си? – повтори Ейрън Пери. – Какво искате да кажете? Че долината не е истинска ли?
Ху посочи извисяващата се пред тях планина,
– О, долината изобщо не е естествено образувание. Величественият централен връх, Драконовата планина, е естествена, както и някои участъци от стената около долината. Но иначе районът се превърна в долина едва когато нашата армия от работници свърза някои скалисти била, като изгради стена от допълнително донесен варовик и бетон и я превърна в кратер.
Гостите се обърнаха да погледнат отново колосалната стена на долината, след като вече знаеха, че не е естествено образувание.
– Например стената, в която се намира сградата на главния вход, е изцяло изкуствена. Всички езера, водопади и други водоеми в зоопарка също са изцяло наше дело. По-малките върхове са изкуствени, както и повечето отвесни скали, които от самото начало бяха проектирани така, че да приютяват драконите.
Хамиш отново подсвирна.
– А стига бе...
– През цялото време на строителството на кратера нито един от обикновените работници не видя дракон – каза Шан. – Мислеха си, че строят най-голямата зоологическа градина на света, което в известен смисъл си беше истина. Просто не знаеха какви ще бъдат животните. И през цялото това време ние изучавахме създанията, наблюдавахме ги как растат, как се хранят, какви са навиците им, дори обучихме някои от тях, както вече видяхте.
Кабината продължаваше да се носи бавно над грамадната долина в посока на централната планина. Драконите се рееха около нея.
– Благодаря, заместник-директор – каза Ху и се обърна към гостите. – И така. Имате ли въпроси?
Естествено, въпросите заваляха.
– Как сте успели да построите това място за двайсет години, без никой на света да разбере? – попита Пери.
– Колко дракони имате тук? – попита Сиймор Улф.
– Какво ядат? – поинтересува се Хамиш. – Какви са взаимоотношенията им? Бият ли се помежду си?
– Като изключим солената вода, страхуват ли се от нещо друго? – обади се посланик Сайм.
Ху вдигна ръце и се разсмя.
– Добре! Добре! Отлични въпроси» на които ще отговоря с удоволствие.
Все така усмихвайки се, той забеляза, че Си Джей стои мълчаливо настрани и се взира, в един царски дракон, който се рееше в бавни кръгове. Не беше задала никакъв въпрос, да не говорим за развълнуван, Всъщност, когато той ги покани да питат, се беше извърнала.
Ху се намръщи.
– Доктор Камерън? Ами вие? Нямате ли въпроси за драконите?
Си Джей отговори, без да се обръща и без да откъсва поглед от летящия гигант отвън.
– Имам – рече тя. – Един. Но няма да го задам сега.
Ху се намръщи объркано и дори малко обидено, но бързо се окопити и се обърна към останалите.
– А, ето че пристигнахме и на Драконовата планина. Кабината наистина беше стигнала до тунела, пробит в могъщата централна планина. Величественият връх се издигаше над тях.
– Да влезем вътре и ще отговоря на всичките ви въпроси, докато обядваме.
Кабината влезе в недрата на планината.
13.
Спряха на станция, построена в планината.
Стените ѝ бяха от естествена скала, матовосиви, оформени като огромни дракони – сякаш съществата се появяваха от земята в плашещи нападателни пози, с отворени пасти и разперени нокти.
Тъй като кабините на въжената линия бяха двуетажни, платформата на станцията също беше на две нива. Модерен решетъчен мост водеше от горната палуба на кабината до горните врати на огромен двуетажен асансьор.
Недалеч от асансьора имаше десетина китайски работници. Щом видяха пристигащата кабина е важните гости, те спряха работата си и се построиха в редица, докато посетителите отминат.
Заради работните им колани, комбинезоните и оголените жици, стърчащи от стените, Си Джей предположи, че са електротехници.
Най-младият от работниците явно беше събрал инструментите си набързо, защото ги притискаше неловко към гърдите си; докато групата минаваше покрай него, горкият нещастник изпусна нещата си и те паднаха с трясък. Отвертка, клещи и трийсетина метални скоби се пръснаха по пода.
Групата продължи, но Си Джей се обърна и видя как бригадирът зашлеви младия електротехник през лицето.