– Идиот! – изсъска той на мандарин, – Не пред гостите!
Си Джей трепна. Подобно нещо не би могло да се случи у дома, но в Китай все още често се случваше ниско поставените работници да бъдат наказвани физически. Тя се върна, клекна до младежа и започна да му помага в събирането на нещата му.
– Съжалявам – прошепна той на английски, като се кланяше непрекъснато. – Ужасно съжалявам. Ужасно съжалявам.
– Всичко е наред – каза Си Джей, докато събираше скобите. – Как се казваш?
– Ли, госпожо.
– Спокойно, Ли. Всичко е наред. Стана случайно. Не си обидил никого, нито си злепоставил зоологическата градина.
Изпотеният Ли кимна благодарно, но уплашеният поглед към бригадира намекваше, че нещата няма да се развият добре за него, след като Си Джей и останалите се махнат. Си Джей взе последната скоба и се изправи.
Тръгна да настигне групата, но докато минаваше покрай бригадира, прошепна небрежно на мандарин:
– Ако пак посегнеш на момчето, ще се погрижа да те изхвърлят. Разбра ли ме?
Бригадирът пребледня,
Си Джей се върна при групата до асансьора точно когато Ху казваше:
– На въпроса на господин Улф. В зоологическата градина имаме двеста трийсет и два дра копа. Трийсет и един императори, осемдесет и един царе и сто и двайсет принца. На възраст са от трийсет и пет години до новоизлюпени, които се появиха само преди няколко месеца. Но нека това не ви заблуждава. Драконите растат бързо. Едномесечен принц е с размерите на лъв. На шест месеца е висок колкото човек. За една година достига пълните си размери, но е незрял и затова се подчинява на по-възрастните,
Влязоха в асансьора и кабината плавно се понесе нагоре. Табелата до вратата показваше, че е германска изработка. Не издаваше почти никакъв звук.
– На въпроса на господин Камерън относно храненето – каза Шан. – Драконите са всеядни, хранят се както с месо, така и с растителност. Императорите са предимно растителноядни, подобно на големите динозаври преди тях, докато царете и принцовете са предимно месоядни.
– С какво ги храните? – попита Улф,
– Предимно с овце и крави – отвърна Шан, – Към долината имаме ферма, която осигурява храната на драконите. Както можете да си представите, те се нуждаят от значително количество месо, така че фермата е голяма.
– Господин Камерън попита и дали се бият помежду си – каза Ху, – Определено го правят, но по много необичаен и доста ритуален начин, който нарекохме „рицарски турнир”. Противниците политат директно един срещу друг. Докато се разминават, протягат крака и единият дракон обикновено печели. Открихме, че подобни двубои обикновено се водят за...
– Територия – обади се Си Джей.
– Да. Да, точно така – каза Ху. – Териториални спорове. Помислихме дали да не ги разделим, за да сложим край на двубоите, но в крайна сметка те си завладяха територии и турнирите като цяло престанаха,
– А как успяхте да построите това място, без никой да научи? – попита Пери.
– Лесно – рече Ху. – Казвахме истината. Сами видяхте табелата на железопътната гара: „Добре дошли във Великата китайска зоологическа градина”. Имаше много други подобни. Освен че казвахме на всички работници в проекта, че строят огромен зоопарк, ние създадохме цял набор от надписи и емблеми, шито могат да се видят на всеки знак, всеки камион и на всяка фактура за всеки изпълнител, работещ тук. Раздавахме тениски и шапки с логото на Великата китайска зоологическа градина. Докато работниците се трудеха, драконите бяха прибрани под земята в центровете за излюпване и гнездене, така че никой работник не ги е виждал. Само най-доверените контрактори знаеха за драконите – онези, които работеха по системите за сигурност като електромагнитните куполи и звуковите щитове. Разбира се, същото се отнася и за експертите, които ни помогнаха за изучаването на поведението на драконите,
– Ами сателитите? – попита Улф и се обърна към американския посланик Сайм, – Според Америка какво е ставало тук?
Сайм се обърна към Ху и двамата се спогледаха като хора, които са наясно с реалностите на международната политика.
– През ноември седемдесет и девета районът и въздушното пространство над него бяха обявени за военен район с ограничен достъп – каза Сайм. – Технически погледнато, цялата долина е военен обект, подчинен на военни закони.
Сайм отново погледна Ху и членът на Политбюро кимна. Двете страни, стремящи се към господстваща роля в света, знаеха всичките си тайни – или поне повечето,