Хамиш побутна сестра си и посочи надясно. Там, на ръба на бездна, изсечена в източната стена на кратера, бе кацнал огромен манастир, построен в стила на старите таоистки манастири в Централен Китай.
Манастирът имаше три нива с островърхи покриви и широки балкони над пропастта. В него се беше настанила група жълтодрехи дракони – на широките балкони се излежаваха император, двама царе и двама принцове.
– Очевидно нашият манастир е реверанс към прочутия Храм на Пурпурния облак в планината Удан в провинция Хубей – каза Шан.
– Очевидно – промърмори Хамиш.
Кабината се отдалечи от страничната пропаст и започна постепенно да се спуска, докато не се озоваха над висок водопад.
Няколко големи скали стърчаха от ръба на водопада, а от падащата водна завеса се подаваха още няколко, с плоска повърхност. На тях се бяха настанили десетина масленозелени принцове.
– Зелени речни дракони – каза Шан. – Те обичат водата. Направо не можем да ги изкараме от нея.
Гласове по радиото от главната контрол на зала:
– Северен водопад, бъдете готови. Гостите идват.
– Северен водопад на линия.
– Пригответе се за пускане на рибата. Три, две, едно...
Кабината мина пред водопада, на нивото на ръба, на около шест метра от масленозелените речни дракони на скалите, когато внезапно съществата видяха нещо във водата и се хвърлиха в нея, вдигайки пръски.
– Вижте само колко са бързи! – възкликна Пери.
Си Джей си мислеше същото. Драконите се движеха с изумителна скорост, много по-бързо от крокодили.
Кабината подмина водопада и започна отново да се издига. Си .Джей зърна широкия околовръстен път около долината. Беше изкусно прикрит и често изчезваше в прокопаните в скалата тунели.
Малко след водопада кабината стигна до открита станция, обслужваща подобна на хотел сграда в северния край на долината. Посрещна ги мигащ надпис: „Добре дошли в казино „Опашката на дракона!”
Сградата напомняше на Си Джей за „Беладжо” в Лае Вегас – бежови стени, огромни колони и прозорци в италиански стил.
Кабината обаче не спря, само намали скорост, докато минаваше през станцията, след което продължи покрай северния край на езерото и още един широк водопад, където също имаше речни дракони, накацали по скални корнизи по ръба и стърчащи от водата скали.
Докато се отдалечаваха от водопада, Си Джей видя четири сребристи джипа „Рейндж Роувър”, които излязоха от един гараж в подножието на казиното и поеха гю покрития с чакъл път успоредно на въжената линия.
Хамиш също ги забеляза.
– Хубави машинки. „Рейндж Роувър Спорт”.
Смътно различиха хората в колите – четиримата партийни величия с чисто новите туристически екипировки.
– Важните клечки – отбеляза Хамиш.
Сребристите джипове следваха известно време кабината, като вдигаха облак прах, след което пътят зави на север и те се отдалечиха. Си Джей видя, че пътят заобикаля драматично изглеждащи стени (покрити с дракони), които образуваха нещо като естествена преграда пред северозападния ъгъл на кратера.
Поправи се.
Не беше никаква естествена преграда. Цялата, долина беше изваяна от хилядите китайски работници, създали тази туристическа атракция. Скалите – и преградата, която образуваха – бяха поставени тук с определена цел.
– Май важните клечки правят съвсем различна обиколка от нашата – каза тя.
Хамиш се обърна към Шан.
– Хей, приятел, накъде са тръгнали онези пичове?
Шан се усмихна.
– Видните ни партийни ръководители ще разгледат една много особена част на зоологическата градина, която ще видите по-късно. Простете, но засега няма да ви кажа какво има там. Не искам да развалям изненадата.
– Ами добре тогава. Супер – отвърна Хамиш.
Всички останали зяпаха драконите. Самите скали бяха добре проектирани, помисли си Си Джей –драконите лежаха по високи корнизи или бяха накацали по поразителни върхове. Гледката грабваше вниманието. Направо като пощенска картичка.
Междувременно кабината мина над обширно благо, обрасло с тръстика и пълно с множество крокодили.
– Защо има крокодили? – обърна се Си Джей към Шан.
– Те са единствените оцелели представители на архозаврите в съвременния свят – каза заместник-директорът. – Още през триаския период е имало големи крокодили. Решихме, че присъствието им тук ще се отрази добре на драконите. Ще им напомня за света, с който са свикнали.
– Тези са соленоводни – каза Си Джей. – Което означава, че водата в блатото е солена. Май казахте, че вашите дракони не обичат солена вода.