– Точно така.
– Но блатото е свързано с езерото, а там има дракони. Как се получава?
– Много сте наблюдателна, доктор Камерън – похвали я Шан. – Малко послъгахме. Не сте я видели, но точно под повърхността има плексигласова преграда, която отделя соленото блато от пресноводното езеро.
– Крокодилите навлизат ли в езерото? – попита Пери.
– По-големите да, но не и малките – отвърна Шан. – Драконите пък винаги избягват блатото. Ненавиждат го. По отношение на солената вода те са като котки, страшно се изнервят.
Когато стигна средата на блатото, кабината зави на юг се понесе величествено над езерото, на около шест метра от повърхността на водата.
Връщаха се покрай западната стена на долината. Огромната главна сграда в южния край бе на десетина километра от тях.
По западната стена Си Джей видя двайсетина дракона с различни размери, но скупчени на малки групи с един и същи цвят.
Гласовете от контролната зала зашепнаха през малката слушалка в ухото на Ху Тан:
– Западна стена, бъдете готови. Гостите идват.
– Западна стена на линия.
– Пригответе се за пускането на конете. Пет, четири, три...
Ху Тан знаеше, че неговата зоологическа градина е чудо, което няма равно на себе си. Но тук имаше влиятелни американски журналисти и той не искаше да кажат, че драконите му само мързелуват и не правят нищо.
Понякога трябва да се погрижиш животните да направят представление.
Си Джей отново видя от кабината околовръстния път, който изчезваше и се появяваше от тунелите в склона.
А после забеляза нещо, от което замръзна.
Беше толкова добре замаскиран, че едва не го пропусна.
На отвесната черна скала над пътя имаше самотен дракон, червеногръд цар, присвит в много необичайна поза. Беше долепил корем до скалата и стоеше вертикално, но с главата надолу.
Създанието беше с размерите на вагон и не помръдваше. Просто си стоеше там, неестествено неподвижно.
Четири жълтодрехи принцове изскочиха от някакви дървета под околовръстния път – преследваха шест коня. Конете препускаха с всички сили между дърветата, за да спасят живота си. Драконите тичаха бързо, с хладнокръвната пъргавина на едри котки. С вдигнатите си опашки, отпуснати ниско глави и крака, преодоляващи с лекота препятствията, приличаха на уголемени леопарди.
Внезапно два от драконите полетяха, заобиколиха конете отстрани и ги насочиха надясно, където...
... други двама принцове изскочиха от някаква пещера и повалиха първите два. коня със смазващи странични удари.
– Ау! – извика Хамиш.
Двата коня, които тежаха поне по осемстотин килограма, паднаха с цвилене и заритаха.
Издебналите ги от засада дракони се нахвърлиха върху тях, захапаха с грамадните си челюсти шиите им и смазаха трахеите. Конете спряха да се мятат и замряха.
Тогава пристигнаха и другите четири дракона, но не се включиха, в бурното пиршество. Вместо това изчакаха на известно разстояние убийците да опитат първи повалените си жертви.
Си Джей гледаше като хипнотизирана.
– Като вълците са – каза тя. – Вълците спазват стриктна йерархия както по време на лова, така и при храненето. По-младите членове на глутницата вкарват плячката в засадата, където ги дебнат старшите. Старшите, алфа-мъжкарят и алфа-женската, нанасят смъртоносния удар. И винаги се хранят първи. След това идва ред на младите.
Си Джей видя как един от старшите дракони захапа трупа на единия кон и откъсна главата му с едно-единствено рязко движение.
Посланик Сайм – зяпаше потресен кървавата сцена – прошепна;
– Такова нещо не може да се види по „Нашънъл Джеографик”.
15.
Кабината продължи пътя си над западното езеро.
Отпред се появи разрушеният замък. Издигаше се до третия последен водопад, който описваше широка дъга. От мястото си Си Джей виждаше само ръба му, през който водата падаше в някакъв голям басейн.
Над и зад замъка обаче имаше много по-модерна структура – петнайсететажна сграда със стъклена фасада, наполовина вградена в стената на кратера.
Точно под мястото, където най-долният етаж на сградата опираше в склона, Си Джей видя тунел, в който изчезваше околовръстният път, и предположи, че сградата има и някакъв вътрешен вход от тунела.
На върха на стъклената постройка се издигаше бяла кула, подобна на кула за контрол на въздушния трафик. От нея стърчаха множество антени.
– Каква е тази сграда? – попита тя.
– Административна – отвърна заместник-директорът. – Управлението на зоологическа градина с такива размери е като управлението на малък град. В административната сграда се намират всичките администратори и поддържащ персонал. На долните етажи има складове, които приемат всички постъпващи строителни материали. Там се координира и управлението на отпадъците.