– А кулата горе?
– За следене и наблюдение на драконите – отвърна Шан малко по-бързо и небрежно от необходимото.
Си Джей не пропусна реакцията му.
– Свързана ли е по някакъв начин с електромагнитните куполи? Искам да кажа, едва ли искате някой по-едър дракон случайно да се блъсне в нея и да извади купола от строя.
– О, не – каза Шан. – Вътрешният купол се генерира от двайсет и четири източника, разположени по ръба на кратера. Можете да ги видите ето там, до кулата. Всеки е силно укрепен е бетон, дебел близо три метра, Драконите не са в състояние да ги повредят дори да опитат,
Си Джей си сложи слънчевите очила и погледна към ръба.
Видя зелените лъчи на вътрешния купол, започващи от серия укрепления по ръба на кратера. Приличаха на бетонни бункери от Втората световна война с тесни процепи, от които излизаха лъчите.
Тя сви рамене, махна очилата и тъкмо се обръщаше да погледне към административната сграда, когато забеляза от тунела на околовръстния път да излизат автомобили.
Беше конвой от пет бензиновоза – тежки машини с осемнайсет колела и дълги сребристи цистерни. Камионите поеха на север по пътя и изчезнаха в друг тунел.
– Заместник-директор, какво беше това? – рязко прошепна Ху на Шан на мандарин.
– Зареждането в два часа – каза Шан. – Карат дизел за станциите на въжената линия и за генераторите.
– Шофьорите би трябвало да знаят, че днес имаме посетители – изсъска Ху. – Помните ли какво казаха консултантите от: „Дисни”? Посетителите никога не бива да виждат работещи обслужващи машини. Никога. Погрижете се шофьорите и началниците им да бъдат наказани.
Си Джей не показа, че ги е разбрала. Двамата явно бяха забравили, че тя знае мандарин.
Оглушителен рев накара всички в кабината рязко да се обърнат.
Си Джей се облещи.
Грамаден император летеше до самата кабина!
Носеше се във въздуха с лекота, като от време на време размахваше огромните си криле и поглеждаше с
любопитство кабината.
Си Джей дори не беше усетила приближаването му. Не можеше да повярва на очите си, че нещо толкова голямо може да се рее във въздуха. И беше силно развълнувана, че е в състояние да го разгледа отблизо.
Огромният звяр изрева отново пронизителен писък, който сякаш разтресе цялата долина.
Беше червеногръд черен дракон. Коремът му бе ален. Черната му броня изглеждаше непробиваема. Когато изрева, зъбите му проблеснаха.
Си Джей забеляза, че съществото следи внимателно нея и спътниците ѝ, сякаш ги преценява.
Откри, че му се възхищава. Знаеше, че любопитството е знак за интелигентност и се среша рядко. Може да се открие само при някои представители на животинското царство – шимпанзета, горили, делфини.
Погледът ѝ се плъзна по шията на огромния звяр и се спря върху страховитата глава. Очите му бяха абсолютно черни, Жилите на челюстите бяха опънати. Гребенът беше лъскав и зловещ, а останалата част от масивната глава бе покрита със страшни белези, вероятно от двубой с други дракони...
Си Джей се намръщи.
„Чакай малко...”
Нещо в тази глава не изглеждаше правилно, но не можеше да определи какво точно.
Внезапно, с последен ужасен писък, гигантското създание размаха криле и полетя на север. Всички в кабината замърмориха потресено.
Малко по-късно кабината стигна до огромния разрушен замък. Когато го бе видяла от главната сграда, Си Джей си беше помислила, че не е много голям, но сега осъзна, че разстоянието я е излъгало.
Замъкът беше огромен – тъмен, мрачен и внушителен,.
– Наехме дизайнера от „Властелинът на пръстените” да проектира замъка – каза Ху на Улф. Партийният функционер вече се държеше настрана от Си Джей.
– Страхотен е... – промълви Хамиш.
Си Джей трябваше да признае, че замъкът наистина е впечатляващ. Изглеждаше така, сякаш обитателите му са се сражавали с нападналите ги дракони и са претърпели съкрушително поражение. Бойниците бяха разрушени. Цели кули лежаха на земята. Стълби се изкачваха към нищото и свършваха внезапно насред въздуха.
Целият замък беше покрит с черни овъглени следи.
– Нали казахте, че няма огнедишащи дракони – отбеляза Си Джей.
Шан се усмихна малко притеснено.