– Позволихме си известни волности в дизайна на замъка, за да изглежда по-театрално.
– На мен ми харесва – каза Хамиш.
Сред руините имаше десетина дракона, всичките жълтодрехи.
В основата на замъка, на нивото на водопада, от главната порта излизаше издължена дървена платформа.
Напомняше на подвижен мост, само че не стигаше доникъде. Просто минаваше над дъговидния водопад точно пред замъка и стърчеше в нищото. На Си Джей ѝ трябваха няколко секунди да осъзнае какво представлява всъщност.
– Това е площадка за кацане на драконите – досети се тя,
– И спирка за нас – с усмивка рече Шан. Платформата се намираше само на стотина метра от тях,
– Имам още един въпрос – неочаквано каза Си Джей.
– Да? – Заместник-директор Шан хвърли тревожен поглед към Ху; явно се страхуваше от поредния неудобен въпрос от жената от „Нашънъл Джеографик”.
– Казахте, че в онази пещера сте открили осемдесет и осем яйца – каза Си Джей. – А после заявихте, че имате двеста трийсет и два дракона в зоопарка. Как се получава това? Предполагам, че едно яйце отговаря на един дракон, така че драконите трябва да са осемдесет и осем, освен ако не са снесли още яйца.
Шан видимо се отпусна. Явно това беше въпрос, на който можеше да отговори с лекота.
Той се усмихна.
– Права сте, доктор Камерън. Едно яйце е един дракон, И не, драконите не са снасяли яйца след излизането си. от гнездото. Ние обаче работим и изучаваме тези животни вече близо четирийсет години. През това време използвахме някои подсилени методи за размножаване, с които да... Какво е това?
Гледаше над рамото на Си Джей, на север. Усмивката му изчезна.
Си Джей се обърна и проследи погледа му.
Кръвта ѝ се смрази.
Видя група дракони с червеникавокафяви кореми и различни размери. Летяха право към кабината, водени от императора, който ги беше проучвал само преди няколко минути,
И докато се взираше в приближаващата група, Си Джей осъзна какво не е наред с главата на императора.
Нямаше уши.
Белезите и следите по главата на дракона не бяха от наранявания при битки с други дракони.
Императорът беше откъснал собствените си уши, при това до основата, разкъсвайки целия слухов канал, което означаваше, че звуковият щит, защитаващ кабината, изобщо няма да му подейства.
– Заместник-директор, какво става? – заплашително попита Ху.
– Господине, никога досега не съм виждал нещо подобно – каза Шан.
– Хвани се за нещо – каза Си Джей на Хамиш. – Веднага!
Драконите се носеха към кабината и когато стигнаха до нея, не спряха.
Безухият император връхлетя върху нея с цялата си сила, с ноктите напред. Пръсна се стъкло, кабината се разлюля силно и само за няколко ужасни секунди обиколката на Си Джей Камерън из Великата драконова зоологическа градина на Китай отиде по дяволите.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ.
Неизвестният хищник
В зоопарка или в резервата не се изправяте пред фотография или видео. А пред живо, дишащо животно.
16.
Кабината се люлееше бясно, почти на деветдесет градуса – толкова силен бе ударът на императора.
Си Джей и Хамиш се бяха вкопчили в някакви перила. Светът около тях се мяташе като полудял.
До тях Грег Джонсън също беше успял да се хване и държеше посланик Сайм.
Останалите не бяха такива късметлии.
Ударът запрати телевизионната репортерка Син настрани и тя изпищя. Операторът прелетя през кабината и се блъсна в прозореца миг преди стъклото да се пръсне под тежестта на връхлитащ червеногръд дракон, този път принц.
Подобно на императора, този също нямаше уши, така че звуковите щитове, обгръщащи кабината и хората в нея, не му действаха. Принцът връхлетя през прозореца с раззината паст и преди някой да разбере какво става, сграбчи оператора е нокти и го издърпа навън,
– Мамка му! – извика Хамиш, когато вятърът нахлу с рев вътре.
Цялата кабина продължаваше да се тресе бясно подобно на излязла от контрол детска люлка.
Син и Улф се изтъркаляха покрай Си Джей и Хамиш и се плъзнаха към разбития прозорец. Си Джей и Хамиш реагираха еднакво – протегнаха ръце, Си Джей сграбчи китката на Син, а Хамиш хвана ръката на Улф миг преди той да излети от кабината.