И никой не прави нищо.
Тя потъва под мъжкаря.
Си Джей примигна и се върна в настоящето.
Крокодилът бе заклещил Хамиш. Той нямаше къде да избяга, а Си Джей бе твърде далеч, за да може да му помогне.
Крокодилът се хвърли напред...
... и точно тогава червеногръд принц връхлетя през прозореца зад крокодила, сграбчи влечугото в предните си нокти и захапа врата му. Чу се противно хрущене – драконът пречупи врата с едно заканване. Крокодилът се отпусна безжизнен.
Си Джей се втрещи.
Дълъг близо шест метра соленоводен крокодил. Най-голямото влечуго на света. Животно без естествени врагове. А драконът го беше убил за миг.
Драконът изплю остатъците от крокодила. Си Джей видя, че той също няма уши.
Кабината продължаваше да се пълни. Водата вече стигаше до коленете ѝ.
– Трябва да се качим на другия етаж! – извика тя и загази през водата към едната от двете стълби, свързващи двете нива на кабината.
Останалите я последваха с максималната скорост, на която бяха способни.
Принцът изрева. Въртеше глава, сякаш се чудеше накъде да се хвърли. Накрая щракна с челюсти към Хамиш, който се хвърли последен към тясното стълбище в задната част на кабината.
Задвижвана изцяло от адреналин, Си Джей стигна до горното. преди долно ниво на преобърнатата кабина и погледна напред.
– Ох само това не... – изпъшка тя.
Водопадът беше на метри от нея, водата политаше с рев през ръба.
Тя трескаво се огледала възможен изход от положението.
Може би някъде наблизо имаше скала, на която да скочат. Не, нямаше.
Може би щяха да успеят да скочат до стърчащата от разрушения замък платформа – тя се виждаше отдясно, съвсем близо до все още здравите прозорци от тази страна на кабината. Само че вече беше твърде късно.
Кабината вече беше стигнала ръба на водопада. Рязко се наклони и полетя надолу.
18.
Светът на Си Джей се килна отново и за миг всичко стана вертикално
... и кабината полетя.
Носеше се във въздуха с носа напред.
Но само след миг рязко спря със силно хрущене и всички полетяха надолу.
Предните прозорци се пръснаха навътре, разлетя се стъкло.
Кабината се бе ударила в една от скалите, които стърчаха от водата.
Отвън гледката беше абсолютно смахната.
Кабината бе кацнала вертикално пред дъговидния водопад, предният ѝ край бе смачкан в широката скала, а задницата стърчеше нагоре и през разбитите прозорци се сипеше вода, а два червено гърди принца се бяха вкопчили в стените ѝ,
Си Джей правеше всичко по силите си да не откачи, Случваха се твърде много неща, за да може да ги осъзнае.
„Запази спокойствие – каза си тя. – Трябва да мислиш ясно...”
Погледна нагоре и видя спасителен изход – платформата, водеща към разрушения замък. Намираше се точно над горния край на кабината, само на няколко стъпки от нея. Ако успееха да се покатерят до горния край, може би...
– Чуйте ме! – извика тя. – Катерете се! Стигнете до горния край и скочете на платформата!
Никой не беше в състояние да спори – обхванатият от паника Сиймор Улф въртеше глава наляво-надясно, Ейрън Пери отчаяно се бе вкопчил в една седалка, Грег Джонсън държеше шефа си. Ху Тан пелтечеше: „Ох, Господи, ох, Господи”, а заместник-директор Шан имаше безизразната физиономия на човек, който току-що е видял как цялото му бъдеще избухва в пламъци. Хамиш изглеждаше добре – но пък той беше виждал военни зони с очите си.
Всички последваха Си Джей – използваха завинтените седалки като стълба – и бързо стигнаха до плъзгащите се врати в горния край на кабината.
Хамиш и Джонсън ги отвориха – и в кабината моментално нахлу вода, блъсна ги в лицата и едва не ги запрати обратно в долната част. Водопадът вече се изливаше направо в кабината.
– Давайте! – извика Си Джей, – По-бързо.
Хамиш излезе пръв и се обърна да помогне на другите.
Един по един те се закатериха през пороя, като Джонсън буташе отдолу, а Хамиш дърпаше отгоре. След като издърпваше някого, Хамиш го буташе към платформата – Улф, Пери, посланик Сайм и Джонсън, после Ху и Шан, Всички се качиха на платформата.
В кабината останаха само Си Джей, На и барманът. Водата вече се изливаше неудържимо вътре. По-малки водопади се спускаха над седалките.
Катерещата се до Си Джей Ма хлипаше и трепереше.
И тогава Си Джей чу стон.
Не животински или човешки, а стон на разкъсван метал,