Пълната е вода кабина буквално се пръскаше по шевовете.
Внезапно един прозорец се пръсна под натиска на водата, цялата кабина се разтресе.., и започна бавно да се накланя,
– Си Джей! Кабината всеки момент ще падне! – извика Хамиш през изливащата се вода. – Бързо!
Си Джей се помъкна нагоре през последните няколко седалки, На и барманът отчаяно се катереха до нея.
– По-бързо! – извика Хамиш от вратата.
Си Джей, На и барманът стигнаха отвора точно когато нещо голямо и черно се понесе през водата и се блъсна в нещастния барман, който полетя надолу към дъното на кабината.
Сблъсъкът бе спрял падането на дракона и изведнъж той се озова на мястото на бармана, точно пред Си Джей и На!
Беше червеногръд принц.
Драконът изсъска право в лицата им. и Си Джей видя дълбоките кървави рани на мястото, където би трябвало да са ушите му.
Беше създание от друго време, ужасно, подобно на змия. Имаше всичко, от което се страхуваха меките и лишени от нокти човешки същества. Зъбите му бяха дълги, ноктите приличаха на сърпове, тялото му беше бронирано. Никой човек не можеше да се изправи срещу подобно нещо. Нито пък можеше да се разбере с него,
Си Джей видя, че принцът има почти изцяло червена глава и малка маскирана кутийка от лявата страна на черепа... и внезапно осъзна, че го е виждала и преди. Това бе един от драконите от амфитеатъра, враждебният принц, който с неохота изпълняваше командите на дресьорката...
Драконът се задейства преди Си Джей да успее да реагира–захапа На за гърлото и с едно ужасно и рязко движение ѝ откъсна главата. Кръвта плисна в лицето на Си Джей.
Тя беше ужасена – не само от жестокия акт, но и от скоростта му. Всичко се случи толкова бързо!
Червеноглавият дракон пусна обезглавеното тяло на На и се обърна към Си Джей.
Други в подобно положение сигурно щяха да замръзнат като хипнотизирани, но Си Джей се беше борила с гадни същества и преди. Инстинктът ѝ се задейства и тя изрита към създанието с десния си крак.
Ударът попадна право в устата на дракона.
Съществото се сви назад и попадна в изливащия се в кабината водопад, който го понесе надолу към бармана.
Принцът падна с плясък на дъното, изпищя и се замята до безпомощния барман.
Си Джей погледна надолу към тях, твърде потресена, за да помръдне.
Драконът изпищя отново и погледна право към нея.
Отново се чу метален стон и внезапно някои – Хамиш – я сграбчи за яката с вик: „Не можеш да му помогнеш!”; издърпа я през водата и Си Джей изведнъж се озова на открито до брат си и Шан на върха на кабината, пред водопада и платформата, водеща към разрушения замък.
Шантава работа.
Кабината продължаваше да се накланя бавно. С Джей видя, че платформата е съвсем близо и лесно може да скочи на нея, но в същия миг зърна някаква сянка, която се раздвижи зад водната завеса само на няколко стъпки от нея.
Втори черен принц, също без уши.
Отначало Си Джей ме успя да разбере какво прави създанието. Главата му беше наведена. После видя как изтръгва със зъби нещо от покрива на кабината и Си Джей с ужас осъзна какво е въпросното нещо.
Късата антена.
Устройството, което генерираше звуковия щит на кабината.
– Си Джей! Хайде! – извика Хамиш.
Точно тогава драконът подаде глава през водната завеса.
Направи крачка напред – движеше се като тигър – и излезе бавно от водната стена, с наведена ниско глава. Кабината изстена отново. Накланяше се все повече и всеки момент щеше да полети от скалата, на която се крепеше.
Шан скочи на платформата.
– Скачай! – извика Хамиш.
И двамата скочиха заедно...
... точно когато вторият дракон се хвърли към тях, но ги пропусна и докато те се хвърляха в последния момент,, хващайки се за края на платформата и ритайки във въздуха кабината полетя от скалата, отнасяйки със себе си черните принцове и злощастния барман.
Прелетя всичките двайсет и пет метра, падна със силен плясък в кипналата вода и потъна.
19.
Си Джей и Хамиш висяха на ръба на платформата високо над шеметната пропаст.
Гpeг Джонсън хвана Си Джей и я издърпа.
– Не можем да останем тук! – извика той през рева на водопада, показвайки много по-голямо хладнокръвие, отколкото Си Джей бе склонна да му припише.
След секунди тя и Хамиш тичаха с групата по платформата, докато драконите кръжаха и пищяха над тях. Хвърлиха се в разрушения замък точно когато червеногърдият император, който бе започнал всичко това, профуча покрай тях сред ураган от вятър и ярост.