Целият замък се разтресе, когато двата дракона с размери на самолети се изтъркаляха обратно в огромния атриум. За няколко мига двата звяра бяха едно цяло, маса от жълто-черни крайници, преплетени в червено-черни, с мятащи се опашки.
Земята тътнеше. Драконите щракаха с челюсти и се деряха с нокти.
Жълтодрехите принцове скочиха на помощ на императора си; и се включиха в битката срещу безухия червеногръд император.
Си Джей нямаше намерение да пропуска удалата се възможност.
– Хайде! – извика тя. – Качвайте се на моста и да се махаме оттук!
След секунди бяха горе и тичаха на юг. Както можеше да се очаква, мостчето водеше извън замъка към дълъг пешеходен мост, който стигаше до обръщало при околовръстния път.
Идеята, досети се Си Джей, бе туристите да слязат, да направят обиколка на замъка и да бъдат взети на друго обръщало.
Точно сега не ѝ пукаше. Надяваше се, че вече е вдигната по тревога някаква охрана или спасителен отряд. Ако не можеше да отведе групата до административната сграда, трябваше поне да стигнат на открито, където да бъдат забелязани от някоя камера или хеликоптер.
Изтича пред другите, втурна се през моста и стигна на обръщалото. На двеста метра на юг по черния околовръстен път имаше тунел в западната стена на кратера. В момента входът му беше затворен с решетка с дебели яки пръти. Над тунела, вградена в склона, се издигаше административната сграда.
Шан също погледна натам и викна:
– В тунела има вход към сградата! Да вървим!
20.
Осемте отчаяни човешки същества, шестима американци и двама китайци, се втурнаха презглава по пътя към затворения тунел.
Ху Тан тичаше, а вътре в него бушуваше смесица от недоумение, страх и ярост. Почти не можеше да мисли. Това бе катастрофа. Катастрофа. Как се беше случило? Как бе допуснато да се случи? Някои от драконите бяха откъснали собствените си уши, за да преодолеят звуковите щитове. Как никой не беше предвидил това? Ху мислено се закле, че когато си възвърнат контрола над положението, ще хвърчат глави.
Огледа се. Тичаше редом със Си Джей, Шан и двамата от „Ню Йорк Таймс”. Зад него бяха посланикът и Грег Джонсън.
Намираха се на стотина метра от тунела, когато решетката започна да се отваря.
Преградата се повдигна и от тунела излетяха три бронирани коли – два бронетранспортьора „Шорленд” 4x4 и бяла линейка „Хотспърфилд” с шест колела.
Бронетранспортьорите бяха боядисани в тъмнозелено като военни машини, докато бялата линейка приличаше на машина на мироопазващи сили на ООН.
Тежката порта, пазеща отвора на тунела, се спусна зад колите.
Вълна на облекчение заля Ху, когато видя машините. – Група за бързо реагиране! Идват за нас!
Трите бронирани коли се понесоха по пътя право към групата...
... и профучаха покрай тях.
Ченето на Ху увисна.
– Какво...?
Колите се отдалечиха по околовръстния път и изчезнаха в отвора на друг тунел на около километър на север. Онзи беше обикновен, без порта на входа.
– Ние не сме най-важните гости днес – със суха ирония рече Си Джей. – Отиват да спасят другите. Трябва да се оправяме сами, пеша.
Ху беше повече от вбесен.
– Това е нечувано... – кипеше той.
– Чакайте, вижте! – извика Хамиш.
Сочеше пътя в посоката, в която беше изчезнал спасителният екип.
Два закрити джипа се носеха обратно по пътя и ги приближаваха устремно.
– Това е нашият превоз! – извика Си Джей. – Махнете им да спрат!
Групата излезе по средата на пътя и замаха.
Джиповете изобщо не си направиха труда да намалят, а продължиха да се носят с пълна скорост.
Ху Тан различи по двама души във всяка, кола – несъмнено някакви работници, бягащи от драконите, – излезе пред другите и вдигна ръка. Знаеше, че работниците ще го познаят по характерния му бял кичур и ще се притекат на помощ.
Джиповете не спряха. Подобно на спасителния екип, те просто рязко завиха покрай групата и продължиха.
Ху беше потресен.
– Какво...
– Страхливи шибаняци... – извика Ейрън Пери, но беше прекъснат от силен трясък, когато два червеногърди принца се спуснаха от небето и блъснаха джиповете отстрани.
Машините изхвърчаха от силата на удара и се запремятаха, докато инерцията ги носеше през следващи–
те двайсет метра по пътя. Единият спря преобърнат; докато другият се приземи на колела на седемдесет метра от затворения тунел, но обърнат в неправилната посока.