Си Джей още се чувстваше малко нервна в затъмнения самолет. Обстановката бе клаустрофобична и... ами, някак шантава. Никак не ѝ беше лесно да се довери и да се остави да я поведат към неизвестна цел. Но пък, от друга страна, пътуваше с важни клечки – американския посланик в Китай и двама известни журналисти от „Ню Йорк Таймс”, които явно нямаха нищо против ситуацията.
Самолетът се откъсна от земята и пое бог знае накъде.
3.
Летяха вече близо два часа.
„Може да сме къде ли не в Югоизточна Азия” – помисли си Си Джей. Заради затъмнените прозорци нямаше представа дали са летели по права линия, или са кръжали.
Китайците явно много държаха да запазят местоположението на зоопарка си в тайна.
Когато най-сетне кацнаха, самолетът няколко минути маневрира, преди да спре при въздушен ръкав. Шестимата американски гости слязоха и се озоваха в чисто нов летищен терминал. Стените и подът блестяха. Многобройните магазини не работеха, но изглеждаха готови да отворят всеки момент. Целият терминал, пригоден да поеме хиляди хора, беше зловещо пуст.
Високи прозорци от пода до тавана откриваха изглед навън – живописни планини и покрити с мъх варовикови хълмове с плоски върхове.
– Аха, още сме в Южен Китай – каза Сиймор Улф.
– Ще се осмеля да предположа, че се намираме в северната част на провинция Гуандун.
На кимна и се усмихна.
– Районът е прочут с невероятните си образувания – продължи Улф, докато На ги водеше през пустото летище. – Високи върхове и покрити с мъх хълмове. Има един известен кратер, който много прилича на Метеоритния кратер в Аризона. Не е чак толкова голям, но е прекрасен, съвършено кръгъл, и през хилядолетията се е напълнил с вода, така че го наричат Кратерното езеро.
– Точно така, господин Улф – каза На. – Кратерното езеро се е образувало от метеорит от никел, паднал тук преди триста милиона години.
– Не се залъгвайте, приятели – каза Улф. – С природните си чудеса и индустрналните си центрове Южен Китай е търговски гигант, двигателен център на цялата страна. В двата мегаполиса в района, Гуанджоу и Донгуан, живеят шейсет милиона души. А само след кратък полет към вътрешността градовете изчезват и на практика се връщаш назад във времето с гледка като тази. По тези места ще откриете само малки селца, чиито жители отглеждат ориз.
Трима китайски служители ги очакваха на изхода.
И тримата бяха мъже.
Първият беше с яркочервен блейзър и жълта вратовръзка. Косата му бе пригладена назад и имаше тънък мустак. На го представи като Шан, заместник-директор на зоологическата градина. Си Джей забеляза, че мъжът има особен нервен тик – непрекъснато приглаждаше вратовръзката си, сякаш имаше някаква гънка, която не можеше да се оправи.
Вторият беше с военна униформа. Звездите на раменете му показваха, че е полковник. Той нямаше нервни тикове. Стоеше с твърдата, леко разкрачена стойка на командир, който е свикнал да му се подчиняват.
На го представи като полковник Бао.
– Доктор Касандра Камерън? – каза той на английски, докато стискаше ръката на Си Джей. – Вие сте протежето на доктор Бил Линч, нали? Много се натъжих, когато научих за смъртта му.
– Аз също – каза Си Джей.
Последният китаец беше и най-младият, строен, добре изглеждащ мъж на около четирийсет и пет. Беше със стилен тъмносин костюм и тъмна вратовръзка – стандартното облекло на член на Комунистическата партия. Освен това имаше характерен отличителен белег, чисто бял кичур над дясното око в иначе абсолютно черната му коса – състояние, известно като полиоза. Си Джей познаваше неколцина души с полиоза, които боядисваха снежнобелия кичур. Този човек не го беше направил – в тази страна на изцяло чернокоси хора белият кичур го караше да се отличава от другите и той явно нямаше нищо против.
– О, здравейте! – каза той почти въодушевено. – Аз съм Ху Тан.
– Не се заблуждавайте от възрастта му – прошепна Сиймор Улф на Си Джей. – Господин Ху Тан е главният тук. Най-младият член на Политбюро в историята. Той е представител на червената аристокрация, онези партийни членове, чийто произход може да се проследи до великите революционери като Мао. Завършил е Харвард и е част от така наречената нова вълна. Той е ръководил изграждането на Великата китайска огнена стена, системата, която цензурира интернет в страната. Сега е началник на Отдела за пропаганда и член на всемогъщия Постоянен комитет на Политбюро.
– Нима си имат отдел за пропаганда? – изуми се Хамиш.
Си Джей не му обърна внимание.