Си Джей се обърна към вратата, извеждаща от площадката.
– Добре, Го-Го. От другата страна на тази врата е …?
– Станцията на въжената линия. В средата на планината сме.
– Там има ли офис с телефон или компютър?
– Да. Офисът на поддръжката. Намира се в ъгъла на станцията.
– Добре, да действаме! – Си Джей хвана дръжката на вратата и я открехна едва-едва. Пространството от другата страна бе тъмно, като от време на време проблясваше светлина. Тя надникна – и се озова точно срещу зъбите на атакуващ дракон цар!
Си Джей отскочи с вик назад и падна тромаво по задник. Го-Го се изкиска тихо.
Си Джей вдигна очи и видя,, че драконът над нея е всъщност каменно изображение в реални размери, изсечено в стената на станцията.
Мислено се наруга. Беше забравила огромните статуи на дракони в динамични пози, изпълващи станцията. Сега видя и останалите, атакуващи от стените на Пулсиращата светлина.
Отвори напълно вратата и видя широкото и високо пространство на станцията на въжената линия. В същия миг Го-Го престана да се киска.
Навсякъде цареше пълен хаос и разрушение.
Доскоро лъскавата и модерна станция с нейния бетон и бляскава стомана се бе превърнала в място на ужасяваща касапница.
И без това слабото осветление примигваше. Само няколко флуоресцентни лампи продължаваха да работят; всички други бяха разбити. Оголените жици хвърляха искри, от които статуите изглеждаха живи.
Си Джей си спомни екипа електротехници, който бе видяла, включително непохватния млад работник, който бе изпуснал инструментите и скобите си.
Сега мъртвите им тела бяха разкъсани на парчета по пода – глави, ръце, торсове, крака. Огромна двуетажна кабина на въжената линия лежеше килната под шантав ъгъл до платформата, с носа нагоре. Беше разпердушинена от дракони – всичките ѝ прозорци бяха разбити, а една от стените ѝ липсваше.
Платформата на станцията имаше чупка под прав ъгъл. Тук кабините на въжената линия завиваха. Стоманеният кабел изчезваше в два тунела – идваше от юг и излизаше на изток. В тунелите зловещо свистеше мразовит вятър.
Нямаше никакво движение.
И никакви дракони.
– Онова там е офисът на поддръжката. – Го-Го посочи двуетажната остъклена постройка в ъгъла. Горният етаж имаше наклонени прозорци и почти всички те бяха разбити.
Си Джей забърза натам.
Тримата тичешком влязоха през вратата на офиса и бързо изкачиха вътрешните стълби до горния етаж.
Офисът на поддръжката беше направен на пух и прах На пода лежаха телата на двама техници с разкъсани гърла и зейнали кореми. Главната конзола беше разбита. Проводници хвърляха искри. Всичко беше оплискано в кръв.
И всички компютри бяха непоправимо унищожени.
Джонсън натисна няколко бутона.
– Всички тези машини са безполезни.
Си Джей намери телефон на конзолата. Слушалката също бе счупена на две.
– Трябва да опитаме ресторанта – каза тя.
Тракане някъде отгоре накара всички да вдигнат
Един панел на тавана се отмести. Си Джей се напрегна... и видя уплашено лице зад панела – лицето на младия електротехник, Ли.
Той ги гледаше, без да каже нищо.
– Ли? – Си Джей му помогна да слезе. – Добре ли си?
Той кимна бързо.
– Били сте нападнати от дракони ли?
– Няколко червеногърди принцове и един цар – отговори Ли на мандарин. – Нямаха уши. Работехме под кабината и разчитахме на звуковия ѝ щит, така че никой не си носеше часовника. Оказа се обаче, че щитът на кабината е безполезен срещу тях.
Си Джей се огледа нервно. Това място изобщо не ѝ харесваше. Нямаше достатъчно пътища за бягство. Лесно можеха да се озоват в капан.
Не бива да се задържаме тук. – Тя направи крачка към изхода. – Трябва да стигнем до ресторанта...
Млъкна, когато видя някакво движение с периферното си зрение – можеше да се закълне, че една от статуите помръдна. Не. Просто илюзия от премигащата светлина. Беше си само статуя.
И тогава статуята наистина се раздвижи.
Обърна глава към офиса на поддръжката и погледна Си Джей право в очите.
Пурпурен цар, с щръкнали заострени уши.
Съществото се хвърли с рев към горните прозорци на офиса.
– Внимавай! – Джонсън блъсна Си Джей, когато ноктите на големия дракон влетяха през разбитите стъкла.
Си Джей падна на една страна, Го-Го и Ли се хвърлиха на другата, а Джонсън се озова в средата и два остри като бръснач нокътя замахваха към него, оставяйки две кървави дири по гърдите му.
Джонсън рухна на пода.
Драконът изрева и малкото помещение се разтресе.