Си Джей изпълзя към Джонсън, като се промъкна под лигавата паст на дракона, метна здравата му ръка през рамото си и го измъкна настрани.
– Можеш ли да тичаш?
– Май да – изпъшка той.
Помъкнала Джонсън, Си Джей се втурна към вратата и стигна до нея точно когато два пурпурни принца се появиха в долния край на стълбището, видяха я и изреваха.
– По дяволите... – промълви тя.
– А сега какво, мамка му!? – извика Го-Го.
Си Джей затръшва вратата, заключи я и се обърна точно когато цялата глава на дракона влетя в офиса сред дъжд от натрошено стъкло.
Снишена, Си Джей видя преобърнатата кабина от другата страна на прозорците – покривът на предната ѝ част беше на едно ниво с тяхното. Долният край на кабината се намираше близо до моста, водещ към асансьора за гости.
– Го-Го, Ли, след мен. Джонсън, искам да дадеш
всичко от себе си! е;
И без никакви допълнителни обяснения се засили през офиса, извън обхвата на дракона. Прескочи един стол и двамата с Джонсън скочиха на контролното табло и през счупения прозорец, покрай дракона, и се приземиха на покрива на кабината, където Си Джей се плъзна надолу, влачейки Джонсън.
Плъзгаха се неудържимо покрай дракона цар, чиято глава още беше вътре в офиса.
След двайсетина метра Си Джей се пресегна с лявата си ръка и се вкопчи в металния мост, водещ към двуетажния асансьор за гости. Двамата с Джонсън рязко спряха.
Ли и Го-Го спряха до тях.
Си Джей отново преметна ръката на Джонсън през рамо и тръгна към асансьора. Стигна до него, следвана плътно от Го-Го и Ли. Натисна бутона за повикване.
Отвърна ѝ оглушителен рев.
Си Джей се обърна.
Пурпурният цар я гледаше свирепо от другата страна на въжената платформа. Принцовете бяха от двете му страни и се зъбеха.
Дзън!
Вратата на асансьора се отвори. Си Джей се вмъкна вътре с останалите.
Царят изръмжа дълбоко, след което нападна заедно с принцовете.
Докато вратата на асансьора се затваряше, царят скочи през празното пространство, като изблъска кабината на въжената линия, сякаш тежеше колкото перце. Принцовете полетяха с невероятна скорост. Си Джей се молеше вратата да се затвори по-бързо, защото в момента тя беше единствената бариера между нея и сигурната смърт.
Вратата се затвори точно в мига, когато целият асансьор се разтресе от удара на царя от външната страна.
Но асансьорът вече беше потеглил.
Бяха успели да се измъкнат.
Си Джей въздъхна с облекчение.
След секунди подът на кабината застърга зловещо.
41.
– Ох, само това не! – изстена Си Джей, когато видя ноктите на пурпурните принцове да се появяват през пода на двуетажния асансьор: разкъсваха и него, и мокета с мощните си удари.
Явно драконите бяха скочили в долната част на кабината преди вратата да се затвори и сега се опитваха да си пробият път през пода, разделящ двете нива.
– За колко време ще стигнем, ресторанта? – бързо попита Си Джей.
– Не знам, някъде за около трийсет секунди – отвърна Го-Го, без да откъсва поглед от бесните атаки на двата дракона.
Подът на асансьора не можеше да се нарече постижение на инженерната мисъл. Представляваше просто мокет върху алуминиеви листа и греди. Драконите го пробиваха с лекота.
Няма да успеем... – каза Си Джей и погледна нагоре, сякаш можеше да види приближаващия ресторант.
С всяка секунда двете дупки в пода ставаха все по-големи. Накрая единият от драконите успя да провре главата си през отвора и се озъби към Си Джей. Тя пристъпи напред и го изрита право в муцуната. Драконът изпищя от болка и падна обратно
на долното ниво.
Вторият дра кон промуши раменете си през своята дупка, но беше готов за ритника на Си Джей и отби крака ѝ с един от ноктите си.
Драконът се надигна от дупката в пода – първо главата, после гърдите. Озъби се...
Дзън!
Вратата на асансьора се отвори.
Си Джей се хвърли навън, помъкнала Джонсън, и с Ли и Го-Го от двете ѝ страни. Драконът се измъкна през дупката и се хвърли след тях.
Си Джей запрати Джонсън през една маса и се метна след него, докато звярът разперваше криле да измине оставащото разстояние и...
Та-та-та-та!
Автоматен откос посрещна дракона и той рухна на пода с разперени криле. Запищя, докато един последен куршум не се заби в главата му и не го просна мъртъв.
Си Джей вдигна очи и видя десет войници – облечени в черно и с по-добри оръжия от тези на войниците, които бе виждала досега – да стоят в полукръг пред нея.