Хеликоптер „Чинук” – най-големият, който бе виждала досега – патрулираше във въздуха зад тях и прожекторът му осветяваше ресторанта с ослепителна бяла светлина.
Вторият дракон явно не беше разбрал за съдбата на другаря си, защото се появи с рев от асансьора секунда по-късно, но само за да свърши по същия начин, покосен от автоматичната стрелба на очакващите го китайски командоси.
Настъпи тишина, нарушавана единствено от ритмичното буботене на хеликоптера отвън.
Си Джей, Ли и Го-Го станаха и вдигнаха ръце. Си Джей хвърли пистолета си. Джонсън още лежеше на пода,
Си Джей погледна надясно и видя зад масичката на метрдотела отворена врата, водеща към някакъв кабинет – кабинета на управителя на ресторанта. На бюротo вътре имаше компютър и телефон; компютърът бе включен, бутоните на телефона светеха.
„Толкова близо и толкова далеч”.
Китайските командоси ги наобиколиха. Вярно, бяха спасили живота им:, но само за да спасят самите себе си от атакуващите дракони.
Това щеше да бъде последната проява на милост от тях на страна, помисли си Си Джей – щом видя суровите им лица, тя осъзна, че отрядът е изпратен тук да ги убие.
В същото време другият екип на специалните части в станцията за управление на отпадъците влизаше в сервизния тунел с кабелите.
Движеха се в колона по един, с вдигнати оръжия. Тунелът с бетонни стени бе широк само няколко стъпки, но бе добре осветен от флуоресцентни тръби.
Докато се движеше напред, готов за стрелба, водачът на Втори разузнавателен погледна към множеството кабели по тавана и стените на прохода. Един особено дебел кабел минаваше точно през средата на тавана – главният захранващ кабел.
Водачът стигна до един ъгъл и изведнъж, някакво чудовищно привидение от нокти и зъби го връхлетя от тавана и мъжът падна под тежестта на червеногърдия дракон.
Другарите му откриха огън и гърмежите отекнаха в тесния тунел. Полуделият дракон успя да свали още двама души, преди да бъде застрелян в главата и да падне мъртъв.
Китайските командоси прескочиха тялото му и завиха на ъгъла с вдигнати автомати, готови за нова атака. В края на краищата в тунела имаше още един дракон.
Видяха го.
Другият безух червеногръд принц се намираше в самия край на тунела – странно, с гръб към тях.
Стоеше на мястото, където всички кабели се събираха и изчезваха в малката тръба, продължаваща на запад.
Командирът на екипа се намръщи. Драконът разкъсваше с цялата си сила всички кабели. Използваше ноктите и зъбите си. Хвърчаха искри. Във всички посоки стърчаха жици.
– Какво...? – възкликна командирът.
Драконът прекъсна последния кабел – основния – и всички флуоресцентни лампи моментално угаснаха.
Тунелът потъна в мрак.
Драконът се обърна и се хвърли към екипа командоси.
Навсякъде във Великата драконова зоологическа градина на Китай електричеството спря.
Всяка лампа угасна.
В сградата на главния вход, в административната сграда, в казиното.
Всички лампи по околовръстния път.
Всички прожектори по ръба на кратера и на върха на Драконовата планина.
И всички лампички на всеки генератор на звуков щит на всеки часовник, кола и сграда в зоопарка.
В главната контролна зала всички монитори угаснаха и помещението потъна в мрак.
– Какво стана! – извика главният техник.
– Токът спря в цялата зоологическа градина!
– Включете резервното захранване.
– Генераторите са изключени. Нямаме резервно захранване. Повтарям, нямаме резервно захранване.
– А електромагнитните куполи?
– Вътрешният се захранва от същата мрежа, от която и ние. Изключен е...
Главният техник вдигна слушалката на телефона, но не чу сигнал – съобщенията също бяха прекъснати.
– Антените на звуковите щитове са само приемници, както и всички часовници – каза един от хората му. – Те нямат свое захранване. Ако токът спре, стават безполезни. Всяка сграда, кола и човек в зоопарка току–що остана беззащитен срещу драконите.
Великата драконова зоологическа градина на Китай
тънеше в мрак.
Сякаш за миг се беше върнала в каменната ера.
И от този мрак долитаха ревовете на същества, процъфтявали в още по-древни времена.
Крясъците на драконите отекваха над долината, раздвижиха се сенки и внезапно небето над кратера се изпълни с гигантски създания, които се движеха целеустремено.