Выбрать главу

ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ.

Часът на дракона

Не бива да изключваш от сметките си жив дракон, ако живееш в съседство с него.

– Дж. Р.Р. Толкин, "Хобит"

42.

Двата сребристи джипа се носеха по околовръстния път, ескортирани от камионите с войници.

Движеха се по източната страна на долината, над висока клисура, изсечена в източната стена на кратера. Профучаха през покрития с навес приемен район, на който имаше паркинг и асансьор, водещ нагоре към кацнал на скалите манастир, построен по подобие на Храма на Пурпурния облак.

Доктор Бенджамин Патрик седеше в кабината на водещия камион и се взираше загрижено в нощта, Китайският сержант до него шофираше.

Конвоят тъкмо излизаше от покрития район, когато цялото осветление на околовръстния път угасна.

Тъмнината изпълни всичко.

–           Останахме без ток... – каза Бен Патрик.

–           Резервните генератори ще... – започна шофьорът.

–           Генераторите бяха унищожени при първото нападение – каза Патрик и бързо погледна часовника си, генериращ звуковия щит.

Лампичката му не светеше.

–           Вече не сме защитени – зловещо каза той. – Всички сме изложени за атака.

Докато го казваше, нещо голямо и черно профуча покрай камиона. Вятърът, вдигнат от летящия звяр, бе толкова силен, че тежката осем тона машина се разклати.

– Загазихме – каза Патрик миг преди камионът да бъде ударен с невероятна сила и светът да се превърти и да потъне в пълен мрак,

Докато Си Джей се биеше с драконите в станцията на въжената линия и бягаше към въртящия се ресторант, Хамиш, Сайм и Сиймор Улф също бягаха – към малката постройка, която бяха видели в подножието на водопада.

Втурнаха се вътре и затръшваха вратата. В следващия миг нещо я удари силно отвън и се чуха яростните писъци на двата червеногърди безухи принцове, които ги преследваха.

Хамиш се огледа.

Намираха се в много стилно обзаведено кафене с панорамни прозорци, гледащи към водопада и разрушения замък от другата страна на езерото. На кея отвън бяха привързани шест туристически лодки със стъклени покриви.

Кафенето бе тъмно. Единствената светлина идваше от червения хладилник на „Кока–Кола” и витрината за сладкиши.

Драконите поблъскаха на вратата известно време, след което започнаха да обикалят едноетажната, постройка и да надзъртат през прозорците.

Претърпели временен неуспех, те се оттеглиха към калната горичка недалеч – макар Хамиш да имаше чувството, че не са си отишли. Сигурно наблюдаваха кафенето и чакаха жертвите им да излязат навън.

Си Джей, Ли и Го-Го стояха с вдигнати ръце, наобиколени от десетте китайски командоси във въртящия се ресторант на Драконовата планина. Джонсън още лежеше на пода.

Си Джей се огледа. Ресторантът явно не беше ставал обект на атаки от дракони – нямаше разбити мебели или прозорци, нито локви кръв. Командосите най-вероятно бяха кацнали на покрива и бяха проникнали през люк или нещо такова.

Малките лампи на всяка маса светеха. От луничките на тавана също се лееше мека светлина.

Изведнъж всички лампи угаснаха и целият ресторант потъна в мрак.

Си Джей видя, че екранът на компютъра в съседния кабинет също угасна.

И тогава видя, че всички източници на светлина навън – прожекторите около долината, осветлението на околовръстния път – също не работят.

Токът в зоологическата градина бе спрял.

Китайските командоси, насочили оръжията си срещу нея, моментално се превърнаха в сенки.

И тогава Си Джей чу крясъците и писъците отвън. Отначало бяха само няколко, но след това последва хор от отговори.

Крясъци на дракони.

Създанията общуваха помежду си.

Китайските командоси започнаха да се оглеждат нервно.

Нещо голямо профуча покрай прозорците и Си Джей видя корема на император, който с шокиращо мощно движение подбра в движение увисналия във въздуха „Чинук”.

Драконът просто грабна хеликоптера във въздуха – в един момент беше тук, а в следващия го нямаше. Си Джей не видя как се удря в склона на планината, но чу и усети експлозията, последвана от огнено сияние.

Обърна се и за миг погледна право в очите водача на командосите. Ловец и жертва, попаднали в развиващия се план на още по-опасно създание. Щеше ли да я екзекутира?

В отговор на безмълвния въпрос командосът стисна зъби, вдигна пистолета си и го насочи право в главата на Си Джей...