И в следващия миг изхвърчаха в нощното небе и дъждът внезапно я зашиба отново в лицето, Си Джей се озова високо над света, на гърба на дракон!
Зави ѝ се свят, когато видя пейзажа далеч долу – по-малкият връх се намираше точно отпред, от дясната ѝ страна течеше река, а ръбът на кратера се извисяваше на нейното ниво.
Беше пълна лудница да се намира толкова високо и да не е в самолет или някакво друго летателно средство. Веднъж беше летяла с парапланер, но изживяването изобщо не можеше да се сравни с това.
Сега се носеше с бързината на ракета. .
Лъки рязко зави надясно и стомахът на Си Джей се преобърна. Светът се кил на и тя си помисли, че ще падне, но ремъците я държаха здраво в седлото.
Червеногърдите дракони продължаваха да ги преследват плътно.
Лъки пикира и зави около върха, но преследвачите не изоставаха. Тогава Лъки рязко зави безумно рязко наляво. Претоварването беше толкова силно, че Си Джей разбра, че всеки момент ще изгуби съзнание.
Правеше всичко възможно да остане с отворени очи, докато Лъки летеше към източната стена на кратера. Внезапно видя тялото на жълтодрех император да. се издига пред нея, изпълвайки цялото ѝ полезрение. Драконът изрева, докато Си Джей профучаваше под ципестите му крила. Тя се обърна в седлото и видя как императорът се нахвърля върху червеногърдите принцове.
При вида на много по-едрия противник Червеното лице и бандата му се пръснаха и отлетяха в дъждовна– та нощ.
Си Джей въздъхна с облекчение, наведе се напред и потупа Лъки по шията,
– Благодаря... – промълви тя. – Благодаря...
И изгуби съзнание.
46.
Хамиш, Сайм и Улф още бяха заврени в кафенето в подножието на водопада.
Вече двайсет минути не бяха виждали никакво движение откъм дърветата. Всичко бе притихнало и неподвижно, само дъждът плющеше.
Хамиш надникна през прозореца, после, без да се обръща, неочаквано попита:
– Как станахте посланик?
– Моля? – изненада се Кърк Сайм.
– Винаги съм искал да разбера. Как някой става посланик на Щатите в Китай? Да не би да сте дружки с президента или нещо такова?
– Горе-долу – каза Улф. – Беше приятел на бащата на президента.
– Да, бях. – Сайм леко се усмихна. – Бях летец от Военноморските сили. Летях с бащата на президента във Виетнам. След войната останах в Азия. Научих мандарин, започнах бизнес в Хонконг и по-късно го продадох за цяло състояние. Върнах се у дома и помогнах за финансирането на първата кампания на сина му за Конгреса. Когато синът стана президент и дойде време да назначи посланик в Китай, той искаше истински човек, а не някакъв партиен парашутист. И си спомни за мен.
– И вие се съгласихте? – попита Хамиш. – Щом имате толкова много пари, защо ви е да се захващате за подобна работа?
– Когато президентът те помоли за нещо, ще се изненадаш какво желание изпитваш да изпълниш молбата му – Каза Сайм. После кимна към прозореца. – Мислите ли, че са още навън?
– Можем да проверим.
Хамиш взе първата попаднала му чиния и я занесе при един от прозорците, гледащи към езерото.
Открехна прозореца, готов да хвърли чинията. Рамката едва чуто изскърца – и внезапно пред Хамиш изникна дракон, провесил глава от покрива.
Хамиш залитна назад от изненада.
Вторият червеногръд принц изникна при друг прозорец, също с главата надолу.
Явно бяха отлетели и се бяха спуснали абсолютно безшумно върху покрива на сградата – толкова меко кацане, че Хамиш, Сайм и Улф дори не ги бяха чули.
В нощта проехтяха писъци.
Двата дракона при прозорците се обърнаха и се заслушаха.
Отговориха с дълбоко гърлено гукане, запляскаха бързо с криле и отлетяха, зарязвайки кафенето.
– Какво става, по дяволите? – попита Сайм.
– Не мисля, че китайските ни приятели още контролират зоологическата градина... – каза Хамиш, които все още се взираше през прозореца към езерото.
И тогава ги видя.
– Леле-мале...
Два червеногърди императора се спуснаха над широкото езеро, подминаха разрушения замък и се понесоха към кафенето. За момент Хамиш с ужас си помисли, че идват за тях, но драконите кацнаха под ръба на водопада. Там огромните създания приклекнаха, гледайки с очакване нагоре към падащата вода.
– Какво е това? – попита Улф и се наведе напред.
– Капан... – ахна Хамиш.
Точно тогава два червеногърди принца – вероятно същите, които ги дебнеха допреди малко – префучаха над ръба на водопада от север, като летяха ниско и много, много бързо.