Покрай тях проблясваха оранжеви трасиращи куршуми, изстреляни от...
... два щурмови хеликоптера Z-10, които се появиха над ръба, преследвайки е пълна скорост принцовете.
Императорите скочиха от засадата си под водопада и сграбчиха двете машини.
Хамиш можеше само да си представи какво са изпитали пилотите – в един момент се носиш над водопад, а в следващия гледаш в очите дракон с размерите на бронтозавър!
Императорът отдясно хвана първия хеликоптер в могъщите си нокти, смачка го за миг и го захвърли. Другият успя само да перне втория Z-10, но това беше достатъчно, за да счупи перката на опашката му. Хеликоптерът се завъртя неудържимо към езерото, падна сред фонтан от пръски и се преобърна, преди да потъне.
Трети Z-10, който летеше зад първите два, видя капана на драконите и се помъчи да избяга с рязък завой... но беше нападнат от три червеногърди принца, които му налетяха от различни страни. Те се вкопчиха в него, допълнителната тежест се оказа твърде голяма и той започна да се спуска под опасен ъгъл към Драконовата планина. Миг преди сблъсъка със склона драконите го пуснаха и той се заби в планината и избухна.
– Свалят хеликоптерите – каза Хамиш.
Спомни си, че според Го-Го китайците имат в зоопарка четири Z-10; току-що бе станал свидетел на унищожаването на три от тях.
Го-Го беше казал също, че китайците имат два Ми-17, които вече бяха извън строя при другия водопад, както и един „Чинук”, който Хамиш още не бе виждал. Не знаеше колко от останалите хеликоптери в зоопарка са повредени или унищожени, но бе видял края на пет от тях през последния час.
– Драконите елиминират въздушните си противници – каза и Сайм.
– Именно – потвърди Хамиш. – Сега това място няма ток, а както изглежда, няма и въздушна защита. Драконите току-що превзеха зоологическата градина.
47.
На околовръстния път покрай източната страна на долината, на паркинга, откъдето се стигаше до манастира, лежаха останките на двата сребристи джипа и единия военен камион.
Вторият камион от конвоя – този на Бен Патрик – просто беше изчезнал. Навесът над паркинга също беше изтръгнат.
Атаката бе колкото бърза, толкова и безмилостна. Веднага щом токът в зоопарка спря и пътят потъна в мрак, група от пет червеногърди дракона – два принца, два императора и един цар – се спуснаха върху конвоя.
Императорите се нахвърлиха върху камионите, а царят пое джиповете, като ги запрати в скалите покрай паркинга.
Колата с Ху Тан, полковник Бао и директор Джоу се плъзна неуправляемо и се заби в стената до асансьора за гости, с който се стигаше до манастира; вторият джип с двамата членове на Политбюро, жената и Мини се преобърна.
Ху и Бао паднаха навън от колата, окървавени и замаяни. Директор Джоу се оказа заклещен. От удара вратата от неговата страна се бе смачкала и бе притиснала крака му, който вероятно бе счупен. Джоу отчаяно се мъчеше да се освободи, но напразно.
Докато се изправяше неуверено, Ху Тан се огледа.
Наоколо бе пълна касапница. Принцовете и царят атакуваха войниците в каросерията на камиона и ги разкъсваха на парчета, докато единият от императорите просто отлетя е втория камион в ноктите си. Другият император приближаваше тежко преобърнатия „Рейндж Роувър”.
Ху видя единия от членовете на Политбюро и момиченцето с шапката на Мини Маус. И двамата висяха с главите надолу в седалките си, задържани от предпазните колани. Бяха напълно неподвижни, мъртви или в безсъзнание.
Вик от другата страна на джипа накара Ху Тан да се обърне.
Другият член на Политбюро се опитваше да измъкне окървавеното и отпуснато тяло на съпругата си от колата. Жената очевидно бе убита от удара, но мъжът я дърпаше, опитваше се да я махне от приближаващия император.
Името на партийния функционер беше Сун Дианлон, председател на Централния секретариат – огромната бюрокрация, която контролираше Комунистическата партия. Постът го правеше много влиятелен във вътрешната политика на Китай.
– Другарю Ху! – извика Сун. – Помогни ми!
Ху Тан погледна към намиращия се недалеч асансьор. Не искаше да използва него, а аварийния изход вътре в шахтата. По него можеше да се излезе от долината.
Полковник Бао явно правеше същото – преценяваше дали да помогне на важния партиен другар, или да бяга.
Ху и Бао се спогледаха... и се втурнаха към асансьора.
– Мръсни страхливци! – изкрещя Сун след тях.