Бао намери аварийния превключвател в горната част на вратата и я отвори. Двамата с Ху влязоха, като хвърлиха последен поглед към паркинга.
Драконите, които атакуваха камиона, отстъпиха от него с окървавени муцуни. Бяха разкъсали всичко на парчета.
Гладните им погледи се насочиха към сребристите джипове.
Поглеждаха от директора Джоу, който още се мъчеше да се освободи, към другия преобърнат „Рейндж Роувър” с момиченцето и члена на Политбюро вътре и Сун до колата.
Докато драконите приближаваха джиповете, Бао затвори вратата на асансьора, заключи я и каза:
– Не можем да им помогнем. Трябва да ги оставим на съдбата им.
Ху последва полковника до тежката стоманена врата в задната стена на шахтата. Бао въведе код и вратата се отвори.
Бао извади радиостанция.
– Говори полковник Бао. Трябва ми хеликоптер на източния авариен изход след десет минути.
– Съжалявам, полковник – отвърна нечий глас. – Драконите извадиха от строя всичките ни хеликоптери.
– Тогава пратете кола, мътните да ви вземат! – викна Бао. – Джип, камион, каквото и да е! Трябва да стигна до втория команден център на летището! Бао, край.
И прекъсна връзката.
– По дяволите. Мога да върна контрола над зоопарка от летището, но ще ни трябва най-малко един час, за да стигнем дотам с кола. Мамка му!
– Тогава да вървим – каза Ху и двамата поеха по дългия тъмен тунел, един от малкото, водещи извън Великата драконова зоологическа градина на Китай.
48.
Си Джей сънуваше.
Шантави картини минаваха през ума ѝ. Видя се да лети високо над света. После се озова пред жълтодрех император, невъзможно грамаден, който се взираше в нея отблизо, разтваряйки челюсти...
Очите ѝ рязко се отвориха.
И видяха жълтодрех император, който се взираше в нея много отблизо.
Сепна се, но драконът не атакува. Лежеше съвсем небрежно пред нея, опрял брадичка на земята, и просто я гледаше.
За момент Си Джей се зачуди дали не продължава да сънува.
Огледа се и видя нещо, което можеше да се опише единствено като друг свят – лежеше на дървена платформа в древен на вид манастир високо над някаква пропаст.
Пред нея имаше широк дървен портал, от който се излизаше на балкон, гледащ към втори въздушен храм от другата страна на бездната.
Все още бе нощ и валеше. Си Джей не знаеше колко време е минало, откакто бе изгубила съзнание.
Фантастичната картина се завършваше от драконите.
Си Джей беше заобиколена от малка група жълтодрехи, общо пет, които образуваха тесен кръг около нея – императорът, двама царе и два принца.
Подобие на императора, всички те се взираха в нея много внимателно и с голямо любопитство.
Един от принцовете пристъпи напред. Лесно можеше да се познае по седлото на гърба – Лъки.
Когато се вгледа по-внимателно в тях, Си Джей започна да забелязва, че всеки дракон има уникална шарка по главата и шията.
Лъки приближи и за огромна изненада на Си Джей сведе глава.
Си Джей се дръпна объркана назад,
Лъки издаде серия ниски, подобни на магарешки рев звуци, излизащи дълбоко от гърлото ѝ.
Си Джей погледна другите жълтодрехи дракони, неуверена какво става.
Лъки се обърна към другите, явно също толкова объркана. Изгледа многозначително единия от царете. Той изръмжа, сякаш изобщо не беше впечатлен.
Лъки се обърна отново към Си Джей и повтори серията звуци.
Приближи толкова до нея, че зъбатата ѝ муцуна почти докосна лицето на Си Джей.
Си Джей не смееше да помръдне. Зъбите на дракона изглеждаха убийствено.
И тогава Лъки побутна слушалката в ухото на Си Джей.
Си Джей се намръщи. Слушалката. Същата, която бе взела от тялото на дресьорката в станцията за управление на отпадъци, когато бе спасила Лъки от бандата на Червеното лице.
Си Джей докосна устройството.
– Какво се опитваш да ми кажеш...?
И тогава видя металния имплант отстрани на главата на Лъки, устройството с форма на кутия, боядисано в жълто и черно, за да не личи на фона на кожата. От него излизаше малка, но ясно видима жица, която изчезваше в черепа на Лъки.
– Не може да бъде... – промълви Си Джей. – Китайците са измислили начин да общуват с вас...
Порой мисли и образи прелетяха през ума ѝ:
Им, дресьорката, дава команди на Лъки и Червеното лице по време на представлението.
Бей Патрик, който казва:”... Имам база данни с над триста отделни и разпознаваеми вокализации... Всеки крясък и сумтене означават нещо...”