И неясният електронен женски глас, който бе чула в слушалката, след като спаси Лъки от Червеното лице и бандата му: „Бягай... Бяла глава... Бягай...”
И мъжкият глас преди това: „черните дракони нападат...” И същият глас, когато Стопеното лице изкрещя към нея: „… Страхувай се... от мен...”
Дори начинът, по който Лъки беше ръмжала и сумтяла към Червеното лице и бандата му в тунела на въжената линия. Това беше общуване, преднамерено и артикулирано общуване.
„Дяволите да ме вземат!”
По време на шантавата гонитба е пикапа си беше помислила, че странните гласове от слушалката са сигнали от други радиостанции в зоопарка – гласовете на работници, изпаднали в паника при атаката.
Но сега, когато погледът ѝ се спря върху металната .кутия на главата на Лъки, ѝ хрумна друга идея. Женският глас бе на Лъки.
А мъжкият на Стопеното лице.
Металните кутии на главите им наистина бяха някакви импланти, свързани с мозъците и гръкляните на драконите, пълни със свръхмодерни чипове, които превеждаха сумтенето, крясъците и гукането в думи. Китайците дори се бяха досетили да използват мъжки и женски гласове за различните дракони – малка, но хитра подробност.
Като че ли не всички дракони в зоологическата градина имаха подобни импланти, а само изпълнителите – Лъки, Червеното лице и бандата му. Никой от останалите четири около Си Джей нямаше прикрепено към главата устройство.
Си Джей свали слушалката си и я погледна.
Беше включена на канал 4. Си Джей си спомни, че беше превключила канала, за да може да говори с Хамиш и Шан в боклукчийския камион.
Помъчи се да си спомни канала, на който беше преди това.
– Двайсет и две... – каза тя на глас и превключи на 22.
Погледна Лъки и въпреки всичко, въпреки мисълта, че това е пълна лудост, кимна.
Лъки загука...
... и електронният женски глас отново прозвуча в слушалката;
– Здравей... Бяла глава... Аз... Лъки.
49.
Си Джей едва не припадна. Чене то ѝ увисна.
Това беше невероятно.
Нямаше представа как работи системата за превод, но явно бе нещо невероятно сложно.
Предположи, че има някакъв сензор, свързан направо с говорния апарат на Лъки – той улавяше звуците, сравняваше ги с базата данни на Бен Патрик и изпращаше превода чрез компютризиран глас в слушалката на Си Джей. Имплантът в мозъка явно можеше да обръща процеса, така че драконът да разбира хората.
Създаването и усъвършенстването на подобно устройство би трябвало да отнеме години – хиляди човекочасове само за подреждане и превод на различните звуци на драконите. Но Бен Патрик го беше направил, подкрепен от Китай с всичките му ресурси.
На Си Джей ѝ трябваха няколко секунди да се окопити и да отговори.
– Ъ-ъ-ъ... здравей, Лъки – каза тя на мандарин.
Лъки се дръпна назад и очите ѝ се разшириха.
Главата ѝ с островърхите уши бе изненадващо изразителна, Погледът бе остър и вперен в Си Джей. Ушите ѝ се дръпнаха назад като на куче – много доволно изражение.
Доколкото можеше да се съди, драконът беше изключително удовлетворен от напредъка.
Закряска към другите дракони и най-вече към двамата царе – макар че в групата имаше император, като че ли те бяха водачите. Отвърнаха ѝ с ниско ръмжене.
Лъки се обърна към Си Джей и загука.
Устройството преведе:
– Лъки казва... Бяла глава... добър човек.
– Бяла глава ли? – Си Джей се намръщи неразбиращо.
И тогава ѝ просветна – заради русата ѝ коса. В свят на чернокоси китайци Лъки ѝ бе дала най-очевидното име – Бяла глава.
– О, ясно. – Тя се опита да отвърне на комплимента с най-простия синтаксис на мандарин, който бе в състояние да измисли: – Бяла глава казва... Лъки... добър дракон.
Ушите на Лъки отново се присвиха назад, а очите ѝ направо грейнаха.
„Ама че тръпка” – помисли си Си Джей. Общуваше си с дракон.
Лъки залая и замяука бързо:
– Червени дракони искат убие Лъки... Бяла глава по-мага Лъки... Бяла глава добър човек...
– Аха. – Си Джей разбра.
Лъки може и да я бе спасила преди малко но Си Джей бе спасила нея преди това от бандата на Червеното лице в станцията за управление на отпадъците. И Лъки ѝ се бе издължила,
– Е, все пак благодаря – рече тя.
– Лъки не разбира Бяла глава – изгука драконът.
– Няма значение – каза Си Джей.
След като вече разговаряше с дракона – и беше изненадана колко бързо беше приела това. – Си Джей почна да мисли за други неща.