Выбрать главу

Освен това беше намерила руска огнехвъргачка PОKC–5. Намести раницата с резервоара на гърба си и хвана мундщука с лявата си ръка. Закрепи гранатохвъргачка М79 за картечния пистолет и прибра оръжието в кобура на бедрото си. Накрая с помощта на тиксото закрепи грубо военния таблет за левия ръкав на коженото си яке.

Екипировката ѝ беше меко казано импровизирана, но въпреки това Си Джей изглеждаше готова за битка.

–           Огнехвъргачка? – изненада се Патрик. – Използвала ли си някога подобно нещо?

–           Неотдавна си направих една – отвърна Си Джей. – Какво му е трудното? И тъй като не мога да говоря с драконите в Центъра за гнездене, може би ще разберат езика на огъня.

–           Сериозно ли ще отидеш в Центъра за гнездене? – не повярва Патрик.

–           Все някой трябва да го направи, И ще ми е нужна помощ.

–           Нима искаш да дойда с теб? Да не си се побъркала? Та там има поне четирийсет червеногърди! Плюс господарите! Няма да оцелеем и десет секунди. Няма да ида...

–           Аз ще дойда – каза тих глас.

Си Джей се обърна. Младият електротехник Ли пристъпи напред.

–           Аз ще дойда с вас – каза той на английски.

–           Благодаря, Ли – каза Си Джей, – Вземи си оръжие, каска и фенерче.

После отиде при Лъки и пъхна крак в стремето.

–           Недей, Си Джей – каза Патрик. – След половин час ще си мъртва.

– Е, поне вече няма да ме е страх – отвърна Си Джей.

Ли се върна е каска с фенерче и МР-7 и се качи на седлото зад Си Джей.

–           Дръж се здраво – каза тя. – Усещането е шантаво.

Ли я хвана през кръста, все едно се возеше на мотоциклет.

Лъки нададе остър крясък,

– Лъки... отива гнездо – каза електронният глас. После драконът се обърна леко и изсумтя още нещо. – Лъки... не харесва... Големи очи. Големи очи... лош човек.

–           Какво каза тя? – попита Патрик.

Си Джей погледна мъжа със счупените очила и мръсната лабораторна престилка.

– Каза, че и на нея не ѝ се отива в гнездото, но въпреки това ще го направи.

51.

Лъки полетя от разбития ресторант със Си Джей и Ли на гърба. Издигна се над зоологическата

градина с широко разперени криле.

Когато Лъки зави на запад, Си Джей видя сенките на много червеногърди дракони – всички летяха на запад, над ръба на кратера, към Центъра за гнездене.

Лъки също прелетя над ръба и Центърът се появи пред тях.

Си Джей затаи дъх.

Центърът за гнездене беше покрит с дракони!

Червеногърди от всички размери – принцове, царе и императори – пълзяха по него като огромна гърчеща се маса от тела и ципести криле.

Центърът беше голям. Заемаше площ около четири самолетни хангара, беше с квадратна форма и с кръгла, подобна на клетка структура на покрива – полусферичен купол от яка стомана.

Когато приближиха – но не прекалено. – Си Джей видя как шест императора атакуват купола отвън и го разкъсват. Писъкът на раздрана стомана прониза ушите ѝ, докато огромните дракони, работещи в унисон, изкъртваха стоманените греди и отваряха огромна дупка в металното покритие.

Когато дупката стана достатъчно широка, в Центъра влязоха първо принцовете. После дойде ред на царете; накрая ги последваха и императорите.

Си Джей преглътна с мъка. Не можеше да повярва, че го прави. Буквално влизаше в леговището на драконите.

„Добре – помисли си тя, – Как да стигна там?”

Погледна надясно, видя Люпилния център и си спомни, че има тунел, който го свързва с Центъра за гнездене. Това беше начинът да влезе. Надяваше се, че входът не се пази от червеногърди дракони.

Насочи Лъки надолу и надясно, към околовръстния път и входа на Люпилния център.

Люпилният център пустееше.

Си Джей и Ли влязоха, Ли с готов за стрелба автомат. Си Джей водеше с огнехвъргачката. Лъки подскачаше последна, като им пазеше тила.

Си Джей погледна смартборда с картата и труповете. Женските крокодили в ямата още ревяха и стенеха. Видя и трупа на червеногърдия дракон, е който се бе сблъскала. Ядеше го масленозеленият блатен дракон, който го бе атакувал. Създанието погледна нагоре към Си Джей, изръмжа и продължи пиршеството си.

Мина покрай стъклен шкаф. Беше разбит. На пода пред него се търкаляха парчетата от пет жълти дресиращи устройства. Драконите много добре знаеха какво могат да им причинят тези неща и се бяха погрижили за тях.

– Умни сте – каза Си Джей на глас.