Тръгна към вратата в отсрещния ъгъл отляво, безшумно и предпазливо.
Вратата беше отворена.
Зад нея имаше коридор. От другия му край долитаха ревове на дракони. Все едно чуваше гладиаторска арена.
Пристъпи настръхнала в коридора. Ли и Лъки я следваха предпазливо.
Коридорът завършваше с друга врата, която беше изкъртена от пантите. Зад нея имаше голямо тъмно пространство.
Си Джей стигна до вратата точно когато откъм Центъра за гнездене се разнесе оглушителен хор от ревове и за неин ужас към небето изригна огромна, висока трийсет метра колона от жълт пламък.
Си Джей се долепи до стената.
Затаи дъх и надникна.
И ахна:
– Майко Божия.
52.
Ако успееше да преживее по някакъв начин това, нямаше да забрави гледката в Центъра за гнездене до края на дните си.
Вратата се намираше на три етажа над пода на основната зала, така че имаше добър изглед. Отляво имаше малка постройка със стъклени прозорци, също триетажна. Тя бе единственото изкуствено съоръжение в залата – несъмнено наблюдателницата, спомената от Бен Патрик.
Подът на плата беше от бетон, а в самия му център имаше широка кръгла дупка с диаметър поне десет метра.
Приличаше на чудовищен кладенец.
„Първоначалният тунел на драконите – сети се Си Джей. – Тунелът, изкопан от самите тях, през който излизат от гнездото си дълбоко долу”.
Именно тук китайците бяха изградили своя капан, за да залавят драконите, когато излизат от гнездото си на два километра под земята.
Но не всичко това, а ужасяващата сцена около огромната дупка я накара да ахне от изумление.
Сякаш гледаше самия ад – огнени отблясъци, оковани във вериги пленници, крещящи дракони, които ги бяха наобиколили като тълпа демонични зрители, ревящи и пляскащи одобрително с криле на онова, което ставаше.
А ставащото изобщо не беше приятно.
Си Джей видя деветте „господари”, лежащи в дълга редица. Но те не лежаха там по свой избор.
Всеки беше окован с дебела стоманена верига, закрепена за бетонния под. Яките брънки държаха шиите, телата, крилете и краката на животните, обездвижваха ги. Специални метални намордници държаха устите им плътно затворени.
А самите дракони бяха просто гигантски.
Имаше по един цар и един император от всеки тип – два жълтодрехи, два пурпурни, два зелени речни и два източни сиви. Нямаше масленозелени блатни господари – Си Джей предположи, че това се дължи на факта, че те са нов вид, създаден от програмата на китайците за развъждането на дракони от крокодили. Всеки господар беше по-голям от обикновените царе и императори.
Имаше и два червеногърди господари, но само свръхимператорът все още лежеше прикован. Свръхцарят беше освободен от оковите си и ревеше към небето. И отново избълва огнена колона нагоре в нощта.
Докато чудовището беснееше, трима червеногърди царе атакуваха оковите на свръхимператора. Внезапно те се счупиха и господарят император се надигна и също изрева към небето, бълвайки струя течен огън.
Събралата се тълпа червеногърди дракони закрещя ликуващо.
Двамата им господари бяха свободни.
Си Джей гледаше със страхопочитание как драконите се кланят пред господарите си.
Подобие на майките в кошер, господарите бяха видимо по-големи от останалите. Гребените им бяха по-високи, шиите им по-дълги, гърдите им по-широки, крилете им по-могъщи. И, разбира се, те можеха да бълват огън.
Свръхимператорът беше повече от огромен. Издигаше се като нещо от друг свят. Всеки път, когато бълваше огнена колона, подчинените му надаваха радостни ревове.
Свръх царят бе поразителен по друг начин.
Освен че беше малко по-едър от останалите царе, той бе и някак по-гаден. В погледа му имаше острота, намекваща за по-голяма интелигентност, от която Си Джей я побиха ледени тръпки. Създанието оглеждаше залата хладно и пресметливо.
Погледът му падна върху другите пленени господари и той нададе пронизителен яростен писък.
Всички дракони се умълчаха. В залата се възцари зловеща тишина.
Двамата червеногърди господари тръгнаха към. прикованите към пода жълтодрехи. Жълтодрехите бяха напълно обездвижени и безпомощни. Не можеха да отворят дори устите си.
Без абсолютно никакво бавене червеногърдият свръхцар наведе глава, отвори паст и избълва хоризонтална струя течен огън.
Свръхимператорът направи същото.
Двете огнени струи обвиха жълтодрехите господари и ги подпалиха.
Те запищяха и се загърчиха в оковите си. Виковете отекнаха в залата, докато двете създания изгаряха живи.