Хамиш кимна.
– Да. Като с Боб Дилан.
Пери замълча – явно не го беше разбрал.
Улф също.
–Ъ?
– Боб Дилан – каза Хамиш. – Певецът. Нали се сещате, „Отговорът с вятъра се носи”, „Покрай стражевата кула”.
– Знаем кой е Боб Дилан – каза Улф и стисна устни.
– Преди няколко години Дилан изнесъл концерт в Китай – каза Хамиш. – И Министерството на културата настояло да одобри списъка с песни, които да изпълни. Така Дилън не изпял „Времената се менят”. Та това е най-прочутата му песен. Китайското правителство се уплашило от една песен. Вие изобщо ли не следите музикалните новини?
Улф се закашля.
– Не бих казал.
Хамиш посочи тениската си с Боб Дилан под фотографското си елече.
– Нали не мислите, че съм я сложил случайно?
Си Джей се усмихна на брат си.
– Все пак Китай има проблем – каза Улф, поемайки отново ролята на информиращ.
– И какъв е той? – попита Си Джей.
– Строителството на Три клисури се извършваше под надзора на американската компания „Харза Инженеринг”. Новото международно летище на Хонконг е проектирано от британския архитект Норман Фостър. Този влак на магнитна възглавница може да е дело само на една от двете немски компании – „Сименс” или „Тисен Круп”. Проблемът на Китай е, че не създава нищо свое. Каквото и да предстои да видим, обърнете внимание на националността на дизайнерите и експертите, които са го създали. Ще откриете малцина китайци. Китай не създава нищо, което да е наистина негово. Въпреки това признавам, че съм наистина заинтригуван. – Улф сви рамене. – Да докараш цяла кохорта журналисти, за да им покажеш някаква нова зоологическа градина, не е точно епохално събитие. Същото се отнася и за американския посланик – той може да е помогнал на американска компания да сключи важен договор по проекта или нещо подобно. Но присъствието на Ху Тан издига мистериозността на това пътуване на нови висини. Членовете на Политбюро не се правят на туристически гидове. Тук има нещо. Нещо голямо. И изглежда, че сме получили места на първия ред за предстоящото представление.
И погледна над рамото на Си Джей. Тя се обърна.
Ху Тан и заместник директор Шан – следвани и записвани от телевизионния екип – вървяха по пътеката към тях.
5.
Ху спря и хвърли бърз поглед към заместник-директора, който си погледна часовника и кимна.
Явно бяха подбрали времето на речта така, че да съвпадне с нещо.
– Дами и господа – започна Ху, – благодаря, че сте с нас в този паметен ден. Днес ще видите проект, какъвто не сте виждали никога. Проект на стойност двеста четирийсет и четири милиарда, по който се работи от четирийсет години. Строежът на зоологическата градина се пазеше в абсолютна тайна, защото когато бъде представена на света, тя ще предизвика огромна сензация.
– Зная какво си мислите – продължи Ху Тан след кратка пауза. – Мислите си, че така и така има стотици зоологически градини, защо тогава е нужна още една. И наистина, може ли Китай да покаже зоологическа градина, каквато не е виждана досега? Дами и господа... ето какво можем да покажем.
В същия момент скоростният влак излетя от тунела и пред Си Джей се разкри смайваща гледка.
Влакът се носеше по огромен мост над клисура, широка сто и двайсет метра и дълбока сто и петдесет. Но макар да беше живописна, не клисурата привлече вниманието ѝ.
От другата страна се издигаше колосално образувание, наподобяващо вулкан, с високи склонове, които сякаш обгръщаха огромна долина. Изглеждаше с правоъгълна форма, като всяка страна бе дълга много километри.
В центъра на правоъгълния кратер се издигаше висок планински връх, сякаш взет от някаква приказка.
И около този връх лениво се носеха седем огромни същества, много по-големи от всяко летящо създание, известно на Си Джей.