– Ще се превърнем – отвърна Хамиш. – Но аз имам план. Да се размърдаме.
След пет минути тримата изскочиха от кафенето и затичаха по кея към шестте лодки.
Никакви дракони не се нахвърлиха върху тях.
Запалиха двигателите на лодките, развързаха ги и ги пуснаха да отплават. После скочиха в последната лодка и бързо се отдалечиха от кея.
Шестте лодки се отдалечаваха от кафенето, навлизайки ветрилообразно в езерото.
Отново не ги атакуваха никакви дракони,
Хамиш огледа тъмното небе. Беше пусто.
Лодката им беше специално проектирана за разходки и наблюдения. Освен просторния стъклен покрив, който позволяваше да гледат драконите, имаше и стъклено дъно. През средата на корпуса минаваше дълъг жлеб, дълбок около два и половина метра, със заоблени стъклени стени и прозрачни седалки, на които гостите можеха да седнат и да съзерцават подводния свят.
Точно сега, в средата на нощта, този свят бе мастиленочерен.
Хамиш продължаваше да гледа небето.
– Къде са се дянали всички?
– Може би са се измъкнали? – предположи Сайм.
– Нищо против – каза Хамиш. – Щом ги няма, няма да имаме проблем с прекосяването на езерото.
Тъкмо каза това, когато една от другите пет лодки внезапно се пречупи на две и рязко бе завлечена под повърхността от някаква невидима сила.
– Мамка му! – извика Сайм.
Хамиш пребледня.
– Не са над нас, а под нас...
Започна да разглежда контролния панел, намери копчето, което търсеше – ПОДВОДНИ ПРОЖЕКТОРИ – и го натисна.
Моментално зловещият подводен свят около лодката оживя и Хамиш видя недалеч огромната глава на зеленокож император, сграбчил току-що потопената лодка. Създанието погледна Хамиш като дете, хванато да краде сладкиши.
Драконът беше приклекнал на дъното на езерото, с прибрани криле и опашка. До него лежеше зелен цар, който също гледаше право към прожекторите на Хамиш, а три зелени принца се носеха през мътилката като някакви огромни гущери – краката им бяха прибрани до тялото, а опашките ги задвижваха във водата.
И тогава императорът се раздвижи.
Отвори паст и Хамиш видя два реда ужасяващи зъби. Животното се понесе нагоре, оттласквайки се от дъното, и стомахът на Хамиш се преобърна, когато създадените от движението на звяра вълни изхвърлиха лодката високо във въздуха.
Огромният зелен император се надигна от езерото в цялото си ужасяващо великолепие.
Издигна се в целия си ръст от шейсет метра на фона на прекрасния водопад и разпери криле. Движенията му създадоха огромна вълна, която отблъсна микроскопичната лодка на Хамиш към разрушения замък на западния бряг.
Хамиш се мъчеше да овладее управлението. Без да забелязва, че е помогнал на бягството им, императорът се завъртя, грабна най-близката от празните лодки с лапа и я смачка за миг.
Изрева и захвърли останките.
След това останалите зелени дракони – речни дракони, предположи Хамиш – се нахвърлиха върху другите лодки. Принцовете ги вземаха на абордаж. Царете ги разбиваха. Императорът беснееше между тях, изправен до кръста в езерото.
Лодката на Хамиш се носеше на запад и когато вълната отслабна, той изключи прожекторите и даде газ.
Брегът беше само на петдесет метра.
– По-бързо! По-бързо! – подканяше Улф.
Една от празните лодки, хвърлена от разярения император, падна с плясък точно пред тях, на метри от носа им.
Хамиш рязко зави.
– По-бързо, човече! – извика Улф.
– Движим се с максималната скорост! – отвърна Хамиш. – Това нещо не е създадено за състезания!
До брега оставаха само двайсет метра... но лодката изведнъж спря, Хамиш натисна газта до дупка. Двигателят зарева, но лодката си остана на място.
– Защо не...? – извика Сайм и се обърна,
И млъкна насред изречението, когато видя отговора – императорът стоеше зад тях, сграбчил кърмата им.
– Скачайте! – извика Хамиш, отвори един от предните прозорци и се метна през него.
Сайм и Улф последваха примера му и всички скочиха от лодката в мига, когато тя се издигна над повърхността. Цопнаха във водата, а императорът вдигна лодката на двайсет метра височина и я разтресе като счупена играчка. Надникна вътре в нея, сякаш ги търсеше.
Хамиш заплува към брега. Сайм също,
Улф се насочи към един пристан надясно. Стигна до него, пресегна се и започна да се набира на дъските, когато нещо сграбчи крака му и рязко го дръпна надолу. Силата беше такава, че главата му се удари в ръба на пристана.
Хамиш видя как вратът на Улф се счупи от удара, който го уби моментално. Ужасен начин да умреш, но все пак по-добър от това да бъдеш изяден жив от дракон.