Нашите войски трябва да напуснат Германия към средата на 1994. Отначало беше планирано към края на годината. Но ръководството на страната както си беше комунистическо, така си и остана такова — пое „социалистическо обещание“ да съкрати сроковете на изтеглянето.
Войските ни (около 550 хиляди) ще пристигнат в родината на голо поле. В палатки, в бараки. Изсичат се гори — за нови военни градчета. Нанася се непоправима вреда на природата.
Завръщащите се от Германия офицери са сто хиляди. Плюс семействата им. Само децата са 90 хиляди. Нужни са 100 хиляди жилища. А откъде да се вземат? Парите, които дават немците, са съвършено недостатъчни. Офицерите отиват в палатки и бараки, жените с децата — при близки; ще чакат, докато държавата предостави на мъжете им жилища.
Още сто хиляди нещастни семейства.
Отпътуването на руските войски от Германия прилича на бягство. Захвърлени са, оставени са безстопанствени огромни богатства. Армията оставя на територията на Германия 770 военни градчета (всяко такова градче — това са тридесетина-четиридесет многоетажни сгради с комфортни апартаменти), десетки първокласни летища, танкоремонтни и радиозаводи, милиони тонове метал. Видях километрови полета, плътно затрупани с танкове. Многотонните грамади стоят една върху друга на два-три етажа. От този метал ще излеят хиляди съвременни танкове, артилерийски оръдия, военни кораби.
Защо е това бързане? И кому е изгодно то?
На Германия — да. Немците могат да бъдат разбрани. Но от нашите ръководители някой ще помисли ли някога за интересите на руската държава? Те, надявам се, не са тайни членове на германския министерски кабинет? Нали те са длъжни да се грижат за интересите на своята страна, на своите граждани.
Е, добре. Решението за изтеглянето на войските го взеха Горбачов и Шеварднадзе. Те определиха и сроковете за изтеглянето. Но сегашният президент на Русия, когато вече стана съвсем ясно, че сроковете са нереални, че няма да мине без огромна вреда за държавата, съкрати тези срокове с половин година. Как да си обясним това? Със загадъчността на руската душа ли?
Някой от „безсмъртните“ беше забелязал отдавна, че първите признаци за гибелта на големите империи са упадъкът на културата и липсата на велики държавни дейци. Днес наблюдаваме и едното, и другото.
Ето това вече е нещо като обяснение. Само думата „велики“ тук не подхожда. По-правилно би било да се каже не „липсата на велики държавни дейци“, а наличието на нищожни държавни дейци. Това е най-точното попадение.
Руските войски бягат от Германия. Всеки офицер има ясна представа, че се връща на нулата, в нищета и разруха.
Така беше и през 1945. Всеки се връщаше различно. Един — с лъжица в ботуша, друг — с вагон трофейни вехтории. Същото е и сега. Този, дето е по-хитър и по-смел, дето е преодолял в душата си прага, зад който няма срам, не ще се върне в родината с празни ръце.
Всъщност ние тъкмо затова и заминахме за Германия — защото знаехме какво става там. За това впрочем се писа много. И в нашата, и в западната преса. Аз четох докладната записка на главния инспектор на Русия Юрий Болдирев до президента Елцин за безобразията и престъпленията, които стават в Западната група войски. Наскоро след тази докладна уволниха Юрий Болдирев. (Вече стана система: само да се обяви някой в страната срещу корупцията или с разобличение на машинациите на висшето началство, и веднага го уволняват. Или пък жестоко го компрометират; тогава последствията са още по-лоши.)
Същността на това, което става в Западната група войски, накратко казано, е следната. Групата, трескаво напускаща Германия, има много търговски фирми, които й „помагаха“ да реализира военното имущество. Отпусканите от немците пари за издръжка (за периода на евакуацията) и безлихвените кредити, които даваше руската държава, не само не се използваха по предназначение, но понякога…
Ето, да речем, как е използван един такъв кредит от 100 милиона марки: за 40 милиона са купени ягоди и китайски ябълки по цени, по-високи от световните (разбира се, половината са изгнили), 17 милиона са преведени в други държави на чуждестранни фирми, а останалото (ще ни се да се надяваме) е отишло по предназначение.
Чрез търговските фирми войските се снабдяваха с нестандартни и некачествени стоки (с това се занимаваха главно бившите ни съотечественици). Те ги закупуваха обаче по световни цени, че и по-скъпо. Един „мъдрец“ от Управлението за търговия на Западната група закупил за 1 милион марки бенгалски огън и бомбички. И още са по складовете.