Сега вече е трудно да се докаже правото на Русия върху нейната собственост. Трудно е, но е възможно. Германия е правова държава. Юристите, запознати с предмета на спора, единодушно твърдят, че делото може да се спечели. Но това може да стане сега, докато войските не са напуснали Германия. После ще бъде вече късно, всички спорни обекти ще станат собственост на федералното правителство.
Разговорите за това, че трябва да се бърза, се точат вече три години. Но никой от руското правителство не побърза, не си направи труда и не си мръдна пръста, за да върне руската собственост на държавната хазна.
Как е възможно? Милиарди марки! Ето ги, лежат. Само да се наведеш и да ги вдигнеш. Мълчат и примигват. Сякаш знаят нещо и не приказват.
В Берлин ме запознаха с един интересен човек. Юрист от Белгия, господин Туровски.
Фамилията на този господин понякога се мярка на страниците на немския печат. Ту го заплашват, ту го отвличат (отвличат го хора с войнишка стойка, говорещи немски с руски акцент) и по всякакъв начин му подсказват: не се заплитайте в тази работа!
Но господин Туровски държи на своето. Той се наема да върне руската собственост на законния й стопанин, дори е готов да вложи свои два милиона марки, тъй като смята, че работата е сигурна и доходна.
Разговарях с него:
— Вие искате да запазите 13 процента от сделката за себе си?
— Не, не! — маха с ръка господин Туровски. — За себе си ще оставя само 5 процента. Все пак сумата е голяма, нали става дума за състояние, което се оценява за десетки милиарди марки. Останалото е за подкуп на руските чиновници. За да не пречат…
Всичко, което е нужно на господин Туровски, е съгласието на руското правителство да си върне собствеността.
Но съгласие няма.
Междувременно вече сме към края. През лятото войските ще отпътуват, руското присъствие в Германия ще приключи и — сбогом, милиардни състояния!
Тайна.
Добре би било с разкриването на тази тайна да се заемат руските журналисти. Това не са митичните „партийни пари“, тук сюжетът си струва — загадъчен, с остри и опасни поврати, а на финала — заровен в земята сандък със съкровища.
Винаги насочват нашето общество по грешна следа. Няколко години то търси парите на партията. Засега не са намерили нищо. Можем да бъдем уверени — няма и да намерят. Защото няма и помен от тях. Каквото и да приказват за комунистите, те поне бяха убедени хора. Вярваха, че властта им е вечна, затова възнамеряваха да живеят и умират в тази страна и не държаха никакви пари в чуждестранни банки. За разлика от сегашните временни дейци.
Наистина увлекателен сюжет. Нарича се „тайната на руската собственост в Германия“. Тук загадките са много. Например как са отмервани сроковете за изтеглянето на войските от Германия? Защо, след като вече става ясно, че тези срокове са нереални, ги съкращават още с половин година? Какво е това — дали обикновените руски нехайство и некомпетентност или нещо по-подло и криминално? Твърде странно съвпадат действията на руското правителство с желанието на немските власти по-скоро да се освободят от стопаните на многомилиардното състояние.
Уралската мафия
През лятото посетихме родния край на президента — Екатеринбург. Много ни канеха там: „Елате, при нас стават интересни неща“. И ние пристигнахме.
Но най-напред кратка предистория.
През миналата година губернаторът на Свердловска област Е. Росел се обърнал към правителството с молба да им бъде разрешено да продадат в чужбина неметални изкопаеми и редки метали, излишъци, от които се били натрупали в областните предприятия във връзка с провежданата конверсия. Предполагало се, че с получената от износа валута ще се решат острите социално-икономически проблеми на Уралския регион.
Молбата на Росел е разгледана бързо. (Човекът не е от улицата, я — земляк е на президента.) На 28 февруари Бурбулис (също екатеринбуржец) провежда съвещание. Присъстват Гайдар, министри, представители на администрацията. Запознават се с „поръченията на президента на Русия Елцин във връзка с молбите на губернатора на Свердловска област“.
Няма да се впускаме в подробности. Запознават се, съгласяват се, решават да помогнат. Изнасяйте, продавайте, решавайте си социално-икономическите проблеми. Дори за удобство откриват граничен пункт на летището.