У нас и мафията се изгражда не както е в целия свят — от долу на горе, а от горе на долу, от високия правителствен чиновник.
В случая — от президента.
Откритието и този път не е мое.
„Мафията ли търсите? Тя се структурира като президентска вертикала!“ (В. Топоров. „Независимая газета“ от 29.06.1993 г.).
Обикновен посетител, командирован в Екатеринбург, може и да не забележи, че това е един от най-мафиотските градове на Русия. Където е мафията — там има ред. (Това ни втълпяват сега упорито вестниците.) Редът, разбира се, е относителен. С настъпването на тъмнината Екатеринбург замира, както и другите градове на Русия. От време на време се случват кървави инциденти. Но те стават и в Москва. Само че в Москва бандитските формирования са многобройни. На главатарите им е трудно да се договарят помежду си. Може да се каже, че в столицата престъпната власт е в процес на формиране.
В Екатеринбург процесът е завършен. Уралската столица е ясно поделена на три сфери на влияние, три престъпни групировки контролират града.
„Централната“, „уралмашската“ и „сините“ (тоест, татуираните или осъжданите преди това).
Миналата година е убит водачът на централната групировка Олег Вагин. Излизал от входа с трима телохранители и бил застрелян в упор с автомат от хора с маски, изскочили от спрял отсреща москвич. Между другото, Вагин, авторитетът на престъпния свят, съвсем не е водил конспиративен начин на живот; убежището му не е било нито в уралската тайга, нито в покрайнините на града — той е живял в най-престижното здание, където живее губернаторът Е. Росел. В същата сграда живее и Михаил Елцин — братът на президента на Русия.
Видях филма „Погребението на Вагин“, заснет от служителите на сигурността. Пред камерите в безкраен поток преминават десетки хиляди млади хора. Силни, тренирани, надеждни борци от престъпната армия на страната. Помежду си ги наричаме „бултериери“. Нека ми простят сравнението тези симпатични зверчета.
Армии от „бултериери“ има във всеки град. Има ги и в Москва. Застанете, на което и да е място на улицата и се огледайте — веднага ще ги отличите сред тълпата. Те са еднакво облечени, еднакво сресани и приблизително на една възраст. Това е добре организирана сила. Тя е способна при необходимост да се бори не само с милицията и органите на сигурността, но и с армейски подразделения.
Тази сила е създадена главно през последните две години като мощна подкрепа на режима. Всички те безусловно са за днешния ред (говорихме вече за това).
Тези млади хора няма да започнат никога повече да работят, няма да станат булдозеристи, няма да застанат до струга, няма да превземат крепостта наука, няма да защитават родината. Те са усетили удоволствието от лесните пари, опитали са сладкия вкус на кръвта. „Бултериерите“ имат едно предназначение — да разкъсат на парчета всеки, когото господарят им посочи.
На стената на сградата, пред която е убит Вагин, сега е поставена мемориална плоча. Само не ахкайте — това е нещо обикновено. Сега е така. За да не търсим примери далече, ще посочим Москва — на „Ленински проспект“ 92 е поставен черен обелиск с надпис: „Тук на 9 юни 1993 година загинаха отлични момчета“. Това е съвсем наблизо до обелиска на Юрий Гагарин, пред хотел „Спорт“. Живеещите там пишат протестни писма, но… на кого да пишеш?
И така, стои си на стената Вагиновата мемориална плоча, а под нея винаги има свежи цветя; в двора играят деца. Между другото — и внуците на президента.
Представете си, стои малчуган, гледа дъската… За него това е романтичен герой! Юрий Гагарин.
Извършва се криминализация на съзнанието на юношата.
Днес да си член на мафията е все едно, както беше преди, да си зачислен в отряда на космонавтите. Същата почит. Мога да си представя как младеж, който се запознава с девойка, полушепнешком й съобщава, че служи в мафията. В очите на момичето — ням възторг…
Голяма роля за изменение на съзнанието на децата и подрастващите изиграха вестниците и телевизията; особено висока е заслугата на киното. Посветих миналата зима на изучаване на кинематографичната продукция през последните пет години. В преобладаващата част от филмите главният герой е престъпник. Той е крадец, рекетьор, проститутка, наркоман, злодей, измамник…
Забелязах една странна особеност. Какво излиза? Докато властта беше на работниците и селяните, героите на екрана бяха работници и селяни. Сега властта е на престъпниците и герои станаха те. Излиза, че ние, кинематографистите, служим предано и вярно на всяка власт. Ще дойде друга власт и герои на нашите филми ще станат други хора.