Е, а засега на екрана се извършва осъзната идеализация на образа на престъпника. Може ли при такава обработка да не се промени, да не се изкриви в криминална посока съзнанието на младия зрител?
Но нека се върнем в Екатеринбург.
Въпреки лудите валутни печалби от износа на стратегически суровини, разбира се, не е решен нито един от социално-икономическите проблеми на града и областта.
Достатъчен е само един бегъл поглед.
Недостроена си стои телевизионната кула. Няколко години не могат да я довършат. Свеждаме очи — долу е разкошният китайски ресторант „Харбин“. Построили са го за около осем месеца. Това е едно от мафиотските гнезда в града.
На главната улица се извисява „Интурист“. И неговите последни два-три етажа не са довършени. Уродливият скелет стърчи вече няколко години като трън в очите. А долу — някакъв разкошен офис. Например „Европейско-Азиатска компания“. Мислите ли, че в града има някой, който да не знае, че това е абсолютно криминална структура? Шефът на компанията е застрелян миналата година от конкурентите. Сега има нов собственик.
Монтирахме камерата на централната улица близо до офиса. Честно казано, дори не знаехме, че в съседство е тази идиотска компания. Искахме просто да заснемем живота в града. Само след минута се доближиха два „бултериера“.
— Какво снимате?
— А вас какво ви засяга?
— Офисът ни е тук.
— Къде?
Показват с пръст: на около сто — сто и петдесет метра.
— Е и какво?
— Нищо. Изчезвайте оттук!
— Ама ние не снимаме вашия офис…
— Изчезвайте…
Може би ако бяхме неопитни и неинформирани, щяхме да се заядем. И ако всичко това не беше в Екатеринбург. Но тук не бива да се заяждаш. Тук Те са вече пълноправните господари.
И така е навсякъде, във всеки град. Опитайте се да поставите кинокамера на оживена градска улица, но така, че на отсрещната страна да има някакъв офис, а още по-добре банка.
Правихме такъв експеримент и в Москва, и в Питер, и в Екатеринбург.
След две-три минути от вратата на банката ще излязат двама яки младежи и ще се доближат до камерата:
— Какво снимате? Документите!…
— А вас какво ви интересува?
„Наистина какво ви интересува? Това е улица. Оживена улица в центъра на града, на която е пълно с други обекти, освен вашата келява банка. И после — какво толкова сте се разтревожили? Та това е банка, а не апашко сборище. Като си помислиш, каква по-чиста работа от банковата?“
Да, само че не и в нашата страна. Ако говорим честно — и държавата, и населението й се ограбват главно чрез банките. Начините са колкото щете. Задръж плащанията за една седмица или протакай най-простата банкова операция възможно най-дълго. Колко време е нужно, за да стигнат парите на изпращача до получателя? В цивилизования свят, да речем, четири часа. А ти разтегли тази операция четиридесет дни! В нашата страна никой няма да се учуди. И ето ти — четиридесет дни чуждите пари ще работят за тебе. Парите правят пари. При това адресатът ще получи вече не милион, а 950 хиляди. Инфлация. Виждаш ли, и инфлацията ти е от полза.
Това е един начин. А те са хиляди.
Колкото и лошо да мислим за престъпността, все пак и в нейните действия има елемент на справедливост. Престъпността се интересува не просто от големите капитали, а от престъпно натрупаните капитали. Затова през последните години именно банките станаха обект на най-съсредоточено внимание от страна на криминалната престъпност.
И тук методите за въздействие върху банките са много.
Една от схемите е пределно проста.
„Обграждат“ банката. Влизат нагло и настояват да прокарат даден чек или фалшиво авизо за голяма сума. Има ли отказ — веднага „налитат“. От време на време четем в пресата за покушение ту срещу един, ту срещу друг президент на банка.
Понякога престъпниците успяват да вкарат в банката свои хора и по този начин да я подчинят.
С една дума, банките днес са най-перспективната област за престъпниците. Те вече изоставиха будките — с тях се занимават дребните риби, а сериозната престъпност започна да работи на много високо, качествено ново равнище.