Към многобройните недоказуеми обвинения намесиха и вилата — тоест нещо, от което няма и помен.
Руцкой се канеше да си строи вила на Рубльовското шосе. Наоколо са разкошните градски къщи на високи сановници и членове на правителството и единствено на Руцкой е още в основата. Тъй като вила изобщо не съществува, изнамериха рисунка. И я поместиха на видно място във вестника. Обикновена за днешните времена виличка с гараж и баня. Не само че няма нищо общо с Вагиновия дворец, но изобщо… всеки престъпник би се изсмял на подобен проект и би го хвърлил в лицето на архитекта.
В съседното село сред великолепието на строящите се вили обърнах внимание на една малка, само от една стая незавършена постройка.
— Това пък чудо какво е?
— Ами това си го строи нашият селски учител по френски език. Изкопа си с лопата основите и сам си я вдига… Трета година не може да я докара до покрив…
Ето какво ще ви кажа:
Само за това, което направиха с Екатеринбург, съвсем доскоро здрав работнически град, само заради това виновниците би трябвало да бъдат съдени от строг и безмилостен съд.
Криминално-мафиотска държава
Във филма „Така не може да се живее“, заснет през 1989 година, казвам:
Е, с честен труд не може да се преживява! Всеки ден доброволни рекрути от младежта попълват отрядите на престъпния свят…
Тоест това не започва сега. Просто през последните две години процесът набра бесни обороти. Съотношението между честната и криминализираната младеж се променя с всеки изминал ден в полза на последната.
Продължителните ми наблюдения върху развитието на престъпността ме доведоха до извода: на територията на бившия СССР се извършва криминална революция.
Децата и юношите бързо се криминализират.
На всички равнища на властта срещаме рушветчията и лихваря.
Изкуството се поддържа с престъпно натрупани капитали и е принудено да създава такава идеология, каквато е нужна на престъпниците.
Установи се един немислим, непобиращ се в рамките на здравото съзнание ред: да се краде и спекулира е изгодно, а да се трудиш и да произвеждаш стоки е неизгодно.
Някой драскач ще ми възрази: отношението ви към спекулацията е рудимент на социалистическото съзнание. Но ето ви мнение и на капиталист: „Спекулата е просто по-пристоен вид кражба“. Хенри Форд.
Да се трудиш не само стана неизгодно, но вече не е и почтено. На работягата и честния частник се гледа със съжаление. Бедняк е, какво ще вземеш от него! А пък мошеникът се чувства комфортно навсякъде и е приеман с почит.
Промени се самото съзнание на обществото. Обществото като че ли стана (изразявайки се още меко) по-снизходително към мошеника.
Пресен и ярък е примерът с Якубовски.
Понякога започвам да вярвам в теорията на Ламброзо. Достатъчен е и само един поглед, за да разбереш, че пред теб стои мошеник. При това, независимо от едрите капитали — дребен.
Не ми излиза от паметта една сцена, която ни показаха неотдавна по телевизията. Седи там някакъв Алхен4 с честни сини очи, един типичен ментърджия и пита събеседника си:
— Кажи, Дима (цитирам по памет), а с какво живееше на първо време?
— Ами имах… (Пауза. Съобразява каква сума да назове.) Тридесет хиляди долара… (Пауза. Обмисля.) Бях ги взел на заем.
— Върна ли ги?
— Разбира се. Трябваше да ги изработя и да ги върна.
Тридесет хиляди долара са около четиридесет милиона рубли по сегашния курс5. Дори в нашата страна, страна с неограничени възможности, не е лесно за половин година да откраднеш такива пари. А пък да ги изработиш въобще е невъзможно. Още по-невъзможно е да ги откраднеш или изработиш на Запад.
А Якубовски ги е изработил. И не само е изплатил дълговете, но дори е успял и да закупи (както съобщава канадската преса) недвижими имоти за 22 милиона долара.
И ето, при този кръгъл мошеник (между другото руски гражданин) отлитат след продължително ходатайстване за визи (отиват при него, а не изискват връщането му!) двама членове на оглавяваната от президента комисия.