А как реагираха пресата, общественото мнение?
Нищо. Приеха го за нещо редно6.
Не е ли това доказателство, че обществото ни силно се е наклонило в криминална посока?
Доказателство е и следното наблюдение.
Кой знае защо, гневът на обществеността винаги се изсипва върху онзи, който пръв заговори за корупцията във висшите ешелони на властта, за престъпните действия на върхушката на обществото.
… Но не завършихме с Якубовски.
Проведохме собствено журналистическо разследване. Не професионално, разбира се. Възможностите ни са малки. Резултатът може да бъде изложен само като версия.
Якубовски се е сдобивал с къщи и вили не със собствени пари. И не за себе си.
Е хайде, отгатнете едно от двете — за кого?
Правилно! За висши длъжностни лица в държавата.
В случай на политически изненади в страната. Както стана ясно, лицата напразно се бяха безпокоили. Положението им е стабилно, дори може би както никога здраво. Напразно само се оцапаха и сега са принудени да пазят този нищожен генерал Дима като зеницата на очите си.
Сега вече напълно изчерпателно се обясняват и извънредните пълномощия на Якубовски, и званията му, и многобройните мандати.
В страната се извършва криминална революция. По-точно тя вече завършва. Като победа на революцията може да се смята окончателното изграждане на криминално-мафиотската държава.
Формирането на криминално-мафиотската държава не е от вчера. Контурите й започнаха да се очертават при Брежнев. Някой ще каже: а сталинската държава не беше ли криминално-мафиотска? Не! Престъпна държава и криминално-мафиотска не са едно и също нещо. Властта на Хитлер безусловно беше престъпна, но не беше криминално-мафиотска.
С идването на Андропов и Горбачов на някои им се стори (и по-специално на мен), че темповете на криминализация на населението се забавят. Корумпираните високопоставени чиновници излетяха един след друг от креслата си. Бяха разгромени цели престъпни кланове (делото „Шчолоков“, делото „Адилов“). Започна да се диша по-леко. Честните хора трепнаха: ето го нашето време! Ние не умеем нищо, освен едно — честно да се трудим. Но сега трудът ще бъде не само почетно задължение, а и изгодно нещо.
Напразни надежди. Горбачов, политика на новата вълна, най-малко от всичко го вълнуваха интересите на честните труженици.
Всичко се върна в старото положение. Може да се каже, че в периода на Преустройството и Ускорението темповете на криминализация на населението се ускориха. Да се краде не само стана изгодно, но и безопасно.
Новата власт, онази, която се настани в Кремъл след декември 1991 година, направи невероятното — превърна страната в лагер за криминални престъпници. С криминални закони, с криминален морал. Слаба и безнравствена, тази власт започна да си вербува привърженици по най-подъл начин. Под формата на класа на собствениците тя създаде класа на крадците.
Главното е човек да се окаля. Окаляш ли се, тръгнеш ли по пътя на кражбата и лъжата (а на тебе ти дават и зелена светлина, че дори те и побутват отзад — върви по този път), вече няма къде да се денеш, длъжен си да подкрепяш властта, която те е създала. Попитайте кой да е мошеник, спекулант, бакалин за кого е гласувал на референдума? Какво ще отговори?
И нас точно това ни интересуваше — какво? Задавахме този въпрос на всички мошеници, с които се срещахме, пътешествайки по страната. Понякога разговорът се водеше в затворническата килия, понякога в луксозен офис: пъхвахме микрофона през прозорчето на търговското павилионче и питахме; много мафиоти сами ме намираха — искаха да се запознаем. И уж случайно питах всекиго:
— Участва ли в референдума?
— Да.
— За кого гласува?
— За Елцин, разбира се.
Кажи ми кои са ти приятелите, да ти кажа какъв си ти.
Преди година и половина в „Куранти“ публикувах статия под заглавие „Страна на крадци“. Никой не се възмути. На какво да се възмущават — не е ли очевидно? Но страната на крадците все още не е криминално-мафиотска държава.
Криминално-мафиотската държава е следващият етап.
Във всички градове, които посетихме, властта (реалната власт) преминава в ръцете на престъпниците. Или на мафиотските структури, както сме свикнали да ги наричаме. Ще наричаме нашата организирана престъпност с тази съвършено неподходяща и неотразяваща нейната същност чуждестранна дума.
6
Преди държавния преврат беше създадена специална междуведомствена комисия за борба с престъпността. Разбира се, тя не се бореше с никаква престъпност, а събираше компромати за членовете на парламента, за Хасбулатов и Руцкой. Наскоро след победата на 4 октомври комисията беше разпусната. Има основания да се говори, че това не беше комисия за борба с престъпността, а комисия за борба с Руцкой. — Б.авт.