А са нужни много големи пари — за да заставиш средствата за масова информация да работят за тебе и за да принудиш да отидат към избирателните урни и онези, които в никакъв случай не искат да гласуват, тоест ще отидат, но само за пари.
Всъщност предизборната кампания е започнала отдавна. Присвояват се вестници и телевизионни канали, подкупват се, кой — скъпо, а кой — просто така, дейците на изкуството и „златните пера на страната“. Те, тези дейци, тези телевизионни канали и тези вестници — и които са купени изцяло, и които са за продан, както се казва, засега не знаят как ще отработват дадената им миза. Но ще им кажат. Ще дойде време и ще им посочат фамилията.
Фамилията на кандидата от мафията.
Попитах Володя Пудел ще издига ли своята кандидатура? „Не“ — отговори твърдо той.
И действително няма да я издига. В парламента ще отиде негово протеже. Протежето може да се окаже кой ли не — и настоящ депутат от градския съвет, и театрален деец. Но който и да е той, твърдо ще държи линията на Пудел.
Мафията засега пази в тайна своите кандидати.
Но вече е започнала да формира в своя полза общественото мнение. Чрез средствата за масова информация.
Асортиментът от „шперцове“ към сърцето на читателя е ограничен. Но това не е важно. Главното е да повториш една и съща мисъл няколко пъти. Да повторим и ние.
„Исторически всички първоначални капитали са натрупани по нечестен път. По-късно тези капитали ще участват във възраждането на Русия.“
„Не се страхувайте от мафията. Мафията не засяга интересите на обикновения гражданин. Напротив, тя ще осигури ред.“
„Онзи, който се е награбил, повече няма да граби.“
И така нататък.
Другите „шперцове“ (по-задълбочени по характер) ще изредим в следващата глава.
Обърнахте ли внимание на публикувания във вестник „Известия“ (от 6 август 1993 година) материал със заглавие „Мафията е безсмъртна“? Това е едно интервю с полковник Сергей Донцов, служещ в московското кметство.
Според мен материалът е програмен. Той може да бъде разглеждан като начало на откритата пропаганда в полза на мафията.
Доводите са все същите: мафията иска ред, какъв е смисълът да се борите с мафията?
„Мафията е безсмъртна — заявява полковникът. — Тя никога няма да бъде ликвидирана.“
И веднага се привежда доказателство: Сталин се бил борил с „крадците вътре в закона“, изпозатворил ги всички до един, не ги пускал от затворите, и какво? Цитирам: „Да, имаше едно кратковременно намаляване на престъпността за година-две, а после всичко си тръгна постарому“.
Още един „ментърджия“. Тези година-две продължиха най-малко тридесет и пет години. От 1950 до 1985 година. През този период в СССР беше безусловно най-ниската престъпност в света. Дори знаменитата бериевска амнистия през 1953 година не влоши съществено положението.
И още един бисер:
„Главната грижа на моите събеседници (тоест на престъпниците — С. Г.) е липсата в Москва на един истински авторитет.“ И следва просто вопъл на душата (от името на бандитите, разбира се): „Върнете в Москва Слава Иванков (голям авторитет сред престъпния свят — С. Г.)! Върнете Япончето! Той ще сложи ред“.
Изводът на полковника е, че с мафията може и трябва да има споразумение.
Ето заради какво е било замислено цялото интервю.
Изборите наближават. Виждаме, че предизборната кампания е в пълен ход.
Скоро вместо лошия, предизвикващ у всички раздразнение, парламент ще получим друг, две трети, в който ще бъдат протежета на криминалните структури, а в креслото на президента ще седне истински стопроцентов тартор. За тях Елцин е бита карта. На бандитите не може да се разчита — те ще предадат Елцин при първия удобен случай.
И това именно ще бъде победата на Великата криминална революция. Наричам я Велика, тъй като става дума не за Панама, не за някакъв тесен провлак между два океана; в лапите на криминалните престъпници попадна една шеста част от планетата.
Имам любимо куче. Жена ми също душа дава за него. То я командва, както си иска. Ако сутрин на разходка го водя аз, отиваме в парка. Ако го води жена ми, то я мъкне по любимите си боклукчийски кофи. За него не съществува по-голямо лакомство от това да сграбчи някоя гнусотия. Но жена ми зорко следи да не грабне нещо. То я гледа с жални очи, сякаш й казва: „Ама виж, нали другите стопани позволяват на кучетата си да си похапнат!“. Да, мнозина в нашия район си хранят кучетата от боклукчийските кофи. Защото вече не са в състояние да изхранват своя четирикрак приятел. И това не са някои бездомници или пияници, а честни интелигентни хора.