Те просто не са се вписали в новия ред. Не са се научили да се „нагаждат“, не излизат след работа на улицата да продават цигари и напитки, не ходят до Китай, Индия и Турция за евтини дрънкулки, за да ги препродават после многократно по-скъпо, не пускат децата си да припечелват; те все още се надяват, че трудностите са временни, те вярват в своя Иля Муромец с подпухналото от тежка работа лице, вярват, че той не престава да мисли за тях, честните труженици. Просто сега му пречат тези… Но, дай боже да ги разгони…
По-рано тези хора ходеха на митинги. Сега не ходят, мълчат.
Значи все пак в душите им се е прокраднал някакъв червей на съмнението. Не е възможно все пак да не виждат, че мошениците и рушветчиите непрекъснато се увеличават и скоро ще станат повече от честните хора.
Но честните хора мълчат.
А всъщност от тях и не се иска друго, освен мълчаливо съгласие. На нови избори те могат дори и да не ходят. И без тях гласовете ще стигнат. За това вече говорихме — властта си вербува привърженици по един бърз и сигурен начин.
Но честните труженици трябва да знаят: когато дават мълчаливото си съгласие за създаването на криминално-мафиотска държава, те подписват собствената си присъда. Ако не са могли да се впишат в този достатъчно мек ред, то в новия „суров“ свят мястото им ще бъде в най-задния двор. Разбира се, работни волове са нужни при всеки строй, но тяхното място е в обора.
Онези честни хора, които понякога ги спохождат мисли за родината, трябва да предвидят и други печални последици.
Криминално-мафиотската държава неминуемо ще се разпадне на множество бананови републики. (Тя вече се разпада.)
Такава държава е беззащитна пред външните врагове. Нейните лидери не са способни, на каквито и да е велики дела, те не могат да сплотят около себе си народа, те са в състояние само да го подкупят, но парите няма да стигнат за всички. Те имат бедни душици, на тях са им чужди понятия като „родина“ и „национално достойнство“. В ръководството на такава държава се ценят не умът и самостоятелността на мисленето, а само личната преданост към вожда. Може да си много умен и изключително честен, но не гледаш ли с предани очи вожда в лицето, ще те изтласкат от своя кръг. Та не се ли убедихме вече в това от многобройни примери? Разбира се, никого не уволняват с формулировката „поради липса на лична преданост“. Има по-удобно обяснение: „противник на реформите“.
Но всичко това е глупост, измислица и пропаганден трик: „противници на реформата“. Такива просто няма. Лично аз не съм срещал. Освен неколцина закостенели правоверни. От тях обаче не зависи какво ще бъде времето.
Има хора, които казват, че цената на реформите е безмерно висока. Да, има такива хора. Аз самият принадлежа към тях.
Цялото население на огромната страна подкрепи реформите през 1985 година. Всички жадуваха за промени и разбираха, че застоялото блато трябва да се очисти.
Ние се сдобихме с много от желаните свободи: свободата на словото, свободата да пътуваме в чужбина, свободата за частна дейност… Нека кажем, че много от това направи Горбачов.
И как не се срамува сегашното ръководство да си приписва плодовете на нашия труд! То поставя именно така въпроса: „Ние сме за свобода и демокрация, а Тези… искат връщане назад, в казармения социализъм“.
Всичко е тъкмо обратно. Народът жадуваше за обновителни промени, а сегашната власт дърпа назад, към криминално-мафиотската държава, чертите, на която започнаха да прозират още при Брежнев. Затова обществото и тръгна след Горбачов — довери му се и повярва, че той ще опази страната от тази напаст.
Всичко е тъкмо обратно, уважаеми господа!
Именно при сегашното ръководство свободите, извоювани с най-активното участие на населението, се казаха окастрени и осакатени до най-уродливи форми.
Например гласността.
Но каква гласност, опомнете се! Та тя приключи с епохата на Горбачов. Спомнете си само пропагандното омайване преди референдума.
Или свободата на пътуване зад граница.
Някога имаше „желязна завеса“. Сега поставиха „златна“. Кой има средства свободно да скита по чужбина? Престъпниците, спекулантите, крадците на държавни пари… Изключенията само потвърждават правилото.